Елитът

Постоях на едно място, дишайки бавно, и когато се почувствах на себе си, продължих напред по коридора.

Влязох в стаята си и се спуснах към бутона, с който виках прислужничките си. Ан, Мери и Луси се притекоха с неочаквана скорост, задъхани от тичане.

— Госпожице? — възкликна Ан. — Да не би да се е случило нещо лошо?

Аз се усмихнах.

— Не, освен ако не смятате за лоша случка факта, че оставам.

— Наистина ли? — изпищя Луси.

— Съвсем.

— Но как? — удиви се Ан. — Нали казахте…

— Знам, знам. Трудно е за обяснение. Мога да спомена единствено, че получих втори шанс. Максън ми е скъп и възнамерявам да се боря за него.

— Колко романтично само! — възкликна Мери, а Луси запляска с ръце.

— По-кротко! — скастри ги строго Ан. Очаквах и тя да се развълнува, затова ме изненада с внезапната си сериозност. — За да е сигурна победата и, ни трябва план. — По устните u заигра дяволита усмивчица, а аз се ухилих до уши. Никога през живота си не бях срещала по-организиран колектив. С момичета като тях на моя страна, просто нямаше как да загубя.