Търговецът

- Каква снобка си, Ребека Салмън! - възкликна през смях приятелката и. - С теб може и да живеем под един покрив, но не забравяй, че вие двамката с Чарли сте от една люпилня. Като си помисля, и с Гай се запозна пак благодарение на мен.

- Така си е - призна Беки, - но не можеш да отречеш, че все пак съм завършила „Сейнт Пол“ и сега следвам в Лондонския университет.

- В средите, от които произлизам, това не се брои за достойнство - отбеляза Дафни и си погледна ноктите. - Но сега, драга, не ми е до празни приказки с работническата класа - допълни тя. - Трябва да тръгвам. Хенри Бромсгроув ще ме води на танци в Челси. А Хенри не е мъж за изпускане, не искам да си пропилявам шансовете да ме покани през август във вилата си в Шотландия.

Докато пълнеше ваната, Беки се замисли за думите, които приятелката и бе изрекла на шега, с много обич, но които въпреки това изваждаха на преден план проблемите, изникващи пред нея всеки път, когато тя се опиташе да прекрачи установения вододел между обществените прослойки.

Дафни наистина я бе запознала само преди няколко седмици с Гай - беше я убедила да отиде с тях на „Бохеми“ в кралския оперен театър „Ковънт Гардън“. Беки и досега помнеше съвсем ясно онази първа среща. Особено след предупреждението на своята приятелка бе направила всичко въз- можно да не се влюби в Гай, докато седяха след представлението в кафенето на операта. Онази вечер гъстата му руса коса, наситеносините очи и неустоимото му обаяние сигурно бяха завъртели главите на не една и две жени, Беки обаче си каза, че Гай вероятно се отнася така с всяко момиче, и реши да не се блазни от вниманието му.

На другата вечер Дафни я попита какво мисли за младия офицер, с когото се е запознала в операта.

- Припомни ми как се казваше - отвърна Беки.

- А, работата е ясна - зацъка приятелката и. - Явно играта загрубява.

- Така си е - призна тя. - И какво от това? Нима мислиш, че мъж с неговото потекло ще се занимава с момиче от Уайтчапъл?

- Да, мисля, макар и да подозирам, че го вълнува само едно.

- В такъв случай го предупреди, че няма да го огрее, сбъркал е адреса - отсече Беки.

- Мен ако питаш, такива предупреждения не са го спирали досега - вметна Дафни. - Но като начало той пита дали ще отидеш на театър заедно с него и с още неколцина приятели от полка. Какво ще кажеш?

- Ще отида, разбира се.

- Така си и знаех - усмихна се Дафни. - Затова му казах, че приемаш, още преди да съм те питала.

Беки се засмя, но трябваше да чака още пет дни, докато види отново младия офицер. Той дойде да я вземе от жилището и, после двамата отидоха заедно с още неколцина офицери и приятелките им в театър „Хеймаркет“, за да гледат „Пигмалион“ на нашумелия драматург Джордж Бърнард Шоу. На Беки новата пиеса и хареса много въпреки едно момиче на име Аманда, което през цялото първо действие хихикаше, а по време на почивката отказа да разговаря с нея.

После отидоха на вечеря в кафене „Ройъл“ и Беки, която седеше до Гай, му разказа всичко за себе си, като се почне, че е родена в Уайтчапъл, и се стигне до това, че предната година е била приета в колежа „Бедфорд“.