Божествени и прокълнати

Подтичвах, за да го настигна. Не можех да повярвам колко бързо тичаше, въпреки че носеше Джеймс. Даниъл не се колебаеше, въпреки че почти се беше стъмнило и бяхме навън повече от час. Трябваше да внимавам много къде стъпвам, за да не се подхлъзна в калта или да се спъна в камък. Всеки път, когато се олюлявах, той ме подкрепяше, за да не падна. Ръката му потръпваше, докато стискаше моята. Забелязвах как раменете му се стягат и отпускат, също както когато бяхме на мотора. Искаше му се да тича още по-бързо. Бях му благодарна, че не настоява да ускорим крачка. Бях задъхана и едва говорех.

Клисурата завиваше на изток, а аз имах чувството, че сме тичали повече от километър. Краката ми бяха изранени и пареха. Бедрата и дробовете ми горяха. Беше станало толкова тъмно, че не виждах нищо, затова затворих очи. Чувах как сърцето ми тупти, чувах и дишането на Даниъл. В сравнение с моето беше съвсем спокойно. Тъкмо когато си казвах, че не бих могла да забързам повече, усетих как вълна от енергия премина от ръката на Даниъл в моята. Връзката между нас, близостта, която бях усетила, докато бяхме в Градината на ангелите, отново ни свързваше. Само че този път енергията нахлу в тялото ми, аз усетих неочаквано освобождение и разбрах, че мога да му се доверя, че ще ме пази, докато тичам напред. Отпуснах се, оставих се грациозните му движения да ме водят в мрака, докато тичахме с последни сили в нощта.

Никога досега не бях се чувствала толкова свободна.

Почти забравих къде се намирам, докато Даниъл не се облегна на мен.

— Почти пристигнахме — рече той. Пусна ръката ми и ме стисна под мишницата, вдигна ме от земята и ме метна на гърба си. — Дръж се.

Обвих врата му с ръце и преметнах крака през слабия му ханш. Джеймс се изкиска и подръпна косата ми. Сигурна съм, че изглеждах смешно. Даниъл се засили напред, отскочихме и когато отворих очи, забелязах, че тича нагоре по стената на клисурата. Хвърли се към повалено дърво и отскочи.

Сграбчи някакъв корен, едва го докосна, ритна стената и се изстреля нагоре по хълма. Краката му докоснаха една скала. Той скочи отново. Усетих, че се изплъзвам надолу. Забих пръсти в гърлото му. Джеймс стискаше ръцете му. С една ръка Даниъл стисна клона на едно дърво, провиснал над скалата. В следващия момент се озовахме горе. Бяхме в безопасност.

Даниъл затича още няколко крачки, докато влезем сред дърветата, и едва тогава се наведе напред, задъхан. Смъкнах се от гърба му и тримата се отпуснахме на земята. Полежах до Даниъл, тялото ми се тресеше от шок и страхопочитание.

— Това беше… направо…

Две седмици бях гледала видеозаписи на паркур, защото съквартирантката ми в летния лагер Адлън беше лудо влюбена в един французин фрирънър. Само че в сравнение с онези филми уменията на Даниъл — докато носеше още двама — просто не бяха по силите на обикновен човек.

Той ме погледна и очите му заблестяха на лунната светлина.

Джеймс плесна с ръчички и изписка: