Смъртоносни разкрития
- Автор: Пирсон Ридли
- Серия: Walt Fleming #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Иван Иванов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Смъртоносни разкрития». Краткое содержание книги:
Съвместното разследване на Флеминг и Болд се сблъсква с нови проблеми. Мартел Гейл, известен спортист, е намерен убит в Сън Вали. Подозренията падат върху двама от местните богаташи, заплашвали Гейл дни преди смъртта му. За лош късмет на шерифа обаче, те са хора, които — освен с много пари — разполагат и с отлични адвокати.
Докато подрежда пъзела на двете убийства, у Флеминг се зараждат подозрения и към жената, която обича — Фиона Кеншоу. Това още повече го обърква. За да решат случая, Болд и шерифът ще се изправят срещу могъщи финансови интереси, ще изложат себе си и близките си на смъртна опасност.
Уолт бе наясно, че тези купчини вероятно представляват най-добрата му и единствена възможност да залови един убиец; че група добронамерени момчета бяха събрали вероятно единственото сигурно доказателство в случая.
Беше седем вечерта, далеч след края на работното време. Подчинените му съзнаваха това и то без съмнение допринасяше за задружните им усилия. Настроението, което отначало бе разведрявано с шеги за боклука, с напредването на времето бе станало сериозно. Уолт продължаваше да стои наведен и разделяше с пръчка отпадъците на три различни купчини: безполезни, лични вещи, възможно ДНК. Пликчетата от чипс и хранителните останки отиваха при безполезните; всякакви писани или печатни документи — при лични вещи; празните кутии от бира и сода, фасовете и презервативите — при възможно ДНК. Бойскаутите си бяха свършили съвестно работата и макар че Уолт възложи на петима от своите заместник-шерифи да претърсят района за улики, не очакваше да открият много.
Нанси също бе останала до късно, без изобщо да го обсъжда. Тя се приближи към Уолт с лист хартия в дясната си ръка и той, без да пита, разбра какво е. В този ден имаше само един лист хартия, едно късче информация, което би я накарало да дойде лично в гаража.
— Отпечатъците? — извика той през целия гараж и гласът му отекна в гофрирания стоманен покрив.
Тя уверено кимна:
— Той е.
Уолт изпита странна смесица от ужас и облекчение: радваше се, че е отгатнал правилно, и бе разстроен от потвърждението. Мартел Гейл.
— Съобщи на Болд — каза той. — И го питай дали иска да вечеряме заедно.
Уолт не можеше да си спомни кога за последен път е вечерял насаме с друг човек, нищо че беше работна вечеря. По някаква причина това нямаше значение. Не бе въпрос на политика. Не беше семеен ангажимент. Не се налагаше да го прави. Той бе тук по собствено желание.
Болд имаше властно присъствие, независимо дали стоеше над труп, или бе седнал от другата страна на масата в „Зу 75“ — тежкарски азиатски ресторант в северния край на главната улица на Хейли. Това се дължеше донякъде на размерите му, както и на факта, че лесно можеше да бъде сбъркан с Брайън Денехи — същото усещане за знаменитост витаеше около него. Но още по-важна бе енергията, която излъчваше — сякаш бе обкръжен от някакво силово поле, което караше дори най-гръмогласния човек да шепне, децата да го зяпат, а възрастните да се чудят кой ли може да е този.
Уолт, който бе свикнал да привлича погледите винаги когато е в униформа, се бе научил да пренебрегва това, но с Болд на масата усещаше по-ясно от всякога, че двамата са център на вниманието.
Те започнаха с обичайните празни приказки, поговориха за семействата си, за любовта си към природата и за остров Уидби, където детективът обичаше да ходи на почивка, а Уолт от време на време посещаваше баща си. Много рядко.
— Четох препис на една от твоите лекции — каза Уолт. — „Жертвата говори, ако искате да я слушате“.
— Не си съставяй лошо мнение за мен. Не съм кой знае какъв оратор.
— Сметнах я за интересна и трябва да кажа, че в работата си използвам повечето от това, което проповядваш.
— Повярвай ми, не казвам нищо ново. Само преразглеждам стари идеи.
— И какво ни казва Мартел Гейл, след като вече знаем, че това е той?
— По-рано разгледахме някои добри версии — рече Болд. — Кражбата на часовника и портфейла може да е за заблуда, а може и да е истинска.
— Винсънт Уин заплаши, че ще го убие и ще рискува да бъде осъден — напомни му Уолт. Бяха обсъдили това по-рано, при един разговор по скайп.
— Трябва да кажа, че на това може да се гледа по няколко начина, ако вземем предвид Керълайн Вета. Сигурно убиецът на Керълайн е мъртъв. А може да е лесна изкупителна жертва. Или пък Уин или Боутрайт са имали собствени причини да премахнат Гейл, които нямат нищо общо с Керълайн. Съществува и вероятност всичко да е свързано с Керълайн — някой от тях е приписал смъртта й на Гейл и е решил сам да въздаде правосъдие.
— Разполагаме с шест броя отпадъци, по които може да има ДНК — каза Уолт. — Без да броим кутиите от бира и безалкохолни, защото те могат да създадат трудности на лабораторията. С тях стават дванайсет.