Академия за вампири

Джеси преглътна мъчително, все още с широко разтворени очи. От обичайното му перчене нямаше и помен. Може би защото не бе свикнал да бъде сграбчван така от истински мъжкар, от един висок и крайно вкиснат руснак.

— Да, господине!

— А сега си вървете. — Дмитрий го пусна и Джеси изхвърча навън по-бързо, отколкото Дмитрий беше връхлетял вътре. Моят наставник се извърна към мен с опасен блясък в очите. Не каза нищо, но гневното, крайно неодобрително послание, излъчвано от него, бе съвършено ясно и смазващо.

И тогава нещо се промени.

Сякаш бе сащисан от изненада, все едно че за пръв път ме виждаше. Ако беше някой друг, бих казала, че ме разглежда, и то съвсем старателно. И да, всъщност действително ме изучаваше. Изучаваше лицето ми, тялото ми. А аз изведнъж осъзнах, че съм само по джинси и сутиен… при това черен сутиен. Прекрасно знаех, че никак не бяха много момичетата в това училище, които изглеждаха така добре по сутиен като мен. Дори и мъж като Дмитрий, който вечно правеше впечатление на погълнат само от дълга си, тренировките и така нататък, нямаше как да не оцени това.

И накрая усетих как ме обля гореща вълна, пък и този негов поглед ми въздействаше много повече от всички целувки на Джеси. Понякога Дмитрий можеше да бъде странно притихнал и отнесен, но също така притежаваше страстна отдаденост и жизнена енергия, каквито не бях среща у никого другиго. Запитах се как тази негова сила и мощ би могла да се изяви при… е, в секса. Запитах се още какво ли ще бъде да ме докосне и… по дяволите!

Какво си въобразявах аз? Да не си бях изгубила ума? Крайно притеснена, реших да прикрия чувствата си с дръзко поведение.

— Виждаш нещо, което ти харесва?

— Облечи се.

Стисна устни и каквото и да бе изпитал преди малко, сега вече бе отлетяло. Тази свирепост в тона му ме наскърби и ме накара мигом да забравя за обезпокоителната си реакция. Незабавно си навлякох блузата, притеснена от мрачната му физиономия.

— Как ме намери? Следял си ме, за да си сигурен, че няма да избягам?

— Млъквай — озъби ми се той и се наведе, така че да се гледаме очи в очи, без аз да вдигам глава. — Един от пазачите те видял и съобщил къде си отишла. Имаш ли представа колко глупаво си постъпила?

— Зная, зная, помня и цялата процедура около условната ми присъда, нали така?

— Не е точно така. Сега ти говоря за глупостта да се забъркаш в такава ситуация.

— Аз през цялото време се забърквам все в такива ситуации, другарю. Не е кой знае какво за мен. — Гневът измести страха ми. Никак не обичах да ме третират като дете.

— Престани да ме наричаш така. Дори не знаеш за какво говориш.

— Разбира се, че знам. Нали миналата година трябваше да пиша реферат за РССР.

— СССР. А за един морой е голям успех да свали едно момиче дампир. Обичат да се хвалят с това.

— Е, и?

— Е, и? — изгледа ме с отвращение. — Към никого ли нямаш уважение? Помисли си за Лиса. Изглеждаш евтина и достъпна. Държиш се така, че даваш повод на много хора да си мислят какво ли не за момичетата дампири, а това косвено ще се отрази и на нея. И на мен.