Академия за вампири
- Автор: Мид Ричел (Райчел)
- Серия: Vampire Academy #1
- Год: 2009
- Язык: болгарский
- Год: Ибис
- ISBN: 978-954-9321-22-7
- Переводчик: Диана Кутева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Академия за вампири». Краткое содержание книги:
Две раси вампири населяват нашия свят. Едните, мороите, са смъртни и владеят магиите със земни елементи. Другите, стригоите, са неживи и зли — хранещи се с невинни жертви.
Дампирите — полувампири, полухора, са посветили живота си на мороите като техни пазители.
Лиса Драгомир е моройска принцеса. Тя е смъртен вампир с рядка дарба и неразрушима връзка със земните магии. Лиса трябва да бъде защитавана на всяка цена от стригоите: най-опасните и всяващи страх вампири — тези, които никога не умират.
Роуз Хатауей е дампир и най-добра приятелка на Лиса, обучаваща се да бъде неин персонален пазител.
Страхът е принудил двете най-добри приятелки да избягат от „Св. Владимир“. И сега, след две години на свобода, те са заловени и върнати обратно в академията. Роуз трябва да продължи своето обучение за пазител, а Лиса да се завърне към социалния живот на кралските фамилии на мороите. Но зад тежките железни врати на академията техният живот е дори в по-голяма опасност, отколкото навън, защото стригоите са винаги наблизо…
— Добре. Ще те обуча, но трябва да си силна. Зная, че мразиш бягането, обаче то наистина е необходимо. Нямаш представа какви са стригоите. В училището се опитваме да те подготвим, но докато не видиш с очите си колко са силни и колко са бързи… дори не можеш да си представиш. Затова не мога да прекратя бягането и всички останали тренировки за поддържане на добра форма. Ако искаш да научиш повече за битките, ще се наложи да добавим още тренировки. А това ще ти отнеме повече време. Няма да ти остават толкова часове за домашните упражнения или за каквото и да било друго. И вечно ще бъдеш уморена. При това доста.
Замислих се за това, за него, а и за Лиса.
— Няма значение. Ако ми кажеш да го направя, ще го направя.
Той се вгледа изпитателно в мен, сякаш се опитваше да реши дали може да ми вярва. Накрая остана доволен и ми кимна рязко.
— От утре започваме.
Глава 10
Извинете ме, господин Наги. Не мога да се съсредоточа, след като Лиса и Роуз само си разменят бележки.
Мия се опитваше да отклони вниманието от себе си, защото не можеше да отговори на въпроса на господин Наги, така че денят — слава Богу — се очертаваше обещаващо вълнуващ. Все още продължаваха да се носят слухове за лисицата, но повечето от съучениците ни предпочитаха да коментират как Кристиан бе нападнал Ралф. Аз още не бях убедена дали Кристиан е напълно невинен за инцидента с лисицата — не че някога се бях съмнявала, че е достатъчно откачен, та да му скимне да направи нещо смахнато само и само за да впечатли Лиса, — ала каквито и да бяха мотивите му, той успя да отвлече вниманието от нея, точно както бе казал.
Господин Наги, прочут със склонността си да унижава учениците, като чете на глас бележките им, връхлетя върху нас по-скоростно от ракета земя-въздух с лазерно насочване. Сграбчи поредната бележка и обхванатият от възбуда клас временно притихна, за да изслуша учителя. Потиснах въздишката си и се опитах да изглеждам безразлична и незаинтересована, доколкото бе възможно. До мен Лиса имаше изражение на лицето, издаващо копнеж моментално да потъне вдън земя.
— Виж ти, виж ти — промърмори той, като прегледа бележката. — Ако учениците пишеха толкова много и в есетата си… Единият автор е доста по-зле с краснописа в сравнение с другия, затова ще ми простите, ако не разбера нещичко от тези невъзможни драсканици. — Изкашля се. — „Снощи видях Дж…“, така започва писанието на лицето с ужасен почерк, чийто отговор е „Какво стана“, следвано не от една, не от две, а от цели пет въпросителни. Разбираемо е, понеже само една — та дори и четири въпросителни — не могат да акцентират достатъчно, нали? — Класът прихна от смях. Забелязах, че Мия ме удостои с особено злобна тънка усмивчица. — Първият кореспондент отговаря: „А ти какво си мислиш, че стана? Натискахме се в един от празните салони.“
Господин Наги вдигна глава, като дочу още по-яко кискане в класната стая. Префърцуненият му британски акцент само доля още масло в огъня. Всички вече се заливаха от смях, готови да изпопадат от чиновете си.
— Мога ли да допусна, съдейки единствено по тази ваша реакция, че значението на думата „натискам“ спада към по-модния сексуален жаргон, а не към стандартното значение, с което сме израснали аз и моето поколение?
Още по-необуздано кискане. Не издържах, станах от чина и дръзко заявих:
— Да, господин Наги. Това е напълно правилно, сър.
Разнесоха се още по-яки кикотения.
— Благодаря ви за потвърждението, госпожице Хатауей. А сега докъде бях стигнал? А, да, сега другият участник в обмяна на мнения пита: „И как беше?“ Отговорът е „Добре“, с нарисувано след думата усмихнато личице за потвърждение на използваното прилагателно. Е, бих могъл да предположа, че славата за това постижение се полага на загадъчния Дж., хм, нали така? „И докъде стигнахте?“ Хм, дами — продължи господин Наги. — Остава ни само да се надяваме, че това няма да излезе извън границите на приличното поведение, налагани от родителския контрол. „Не стигнахме много далеч. Хванаха ни.“ И отново ни се демонстрира суровостта на ситуацията, само че този път чрез емотикон под формата на личице, което хич не се усмихва. „Какво стана?“ „Ами Дмитрий се появи. Изхвърли Джеси навън като мръсен парцал, а после ми тегли едно яко конско.“
Класът замря, след като чу господин Наги да произнася „тегли ми едно яко конско“, но най-вече от това, че за пръв път бяха посочени имената на някои от участниците в пикантната сцена.