Академия за вампири
- Автор: Мид Ричел (Райчел)
- Серия: Vampire Academy #1
- Год: 2009
- Язык: болгарский
- Год: Ибис
- ISBN: 978-954-9321-22-7
- Переводчик: Диана Кутева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Академия за вампири». Краткое содержание книги:
Две раси вампири населяват нашия свят. Едните, мороите, са смъртни и владеят магиите със земни елементи. Другите, стригоите, са неживи и зли — хранещи се с невинни жертви.
Дампирите — полувампири, полухора, са посветили живота си на мороите като техни пазители.
Лиса Драгомир е моройска принцеса. Тя е смъртен вампир с рядка дарба и неразрушима връзка със земните магии. Лиса трябва да бъде защитавана на всяка цена от стригоите: най-опасните и всяващи страх вампири — тези, които никога не умират.
Роуз Хатауей е дампир и най-добра приятелка на Лиса, обучаваща се да бъде неин персонален пазител.
Страхът е принудил двете най-добри приятелки да избягат от „Св. Владимир“. И сега, след две години на свобода, те са заловени и върнати обратно в академията. Роуз трябва да продължи своето обучение за пазител, а Лиса да се завърне към социалния живот на кралските фамилии на мороите. Но зад тежките железни врати на академията техният живот е дори в по-голяма опасност, отколкото навън, защото стригоите са винаги наблизо…
— Не. Наистина е така. Трябва да учим заедно с Мередит. — По тона му личеше, че не е особено щастлив от това.
— Ооо — подразних го аз. — Да не би общуването с дампири да е под кралското ти достойнство? Не трябва ли да се почувствам обидена?
Той се усмихна, разкривайки уста, пълна със съвършени бели зъби, сред които изпъкваха кучешките.
— Ти си много по-секси от нея.
— Радвам се, че съм избраницата на сърцето ти. — В очите му заискри огън, който заплашваше да подпали и мен, особено когато ръката му се плъзна по крака ми. Но преди това се нуждаех от нещо друго. Време беше за едно малко отмъщение. — Мия сигурно също е секси, след като вие, момчетата, й позволявате да виси край вас. Нищо че не е с кралска кръв.
Пръстът му закачливо ме сръга в прасеца.
— Тя движи с Ейрън. А освен това аз самият имам доста приятели, които нямат кралски произход. Както и приятели сред дампирите. Не съм чак такъв задник.
— Да, ама знаеш ли, че нейните родители на практика са били прислужници на фамилията Дроздов?
Ръката му върху крака ми внезапно спря. Малко попреувеличих, но той бе толкова зажаднял за свежи клюки… пък и беше прочут със способността си да ги разпространява.
— Сериозно?
— Да. Търкали подовете, сребърните съдове, вилици, лъжици и другите прибори.
— Хм.
Видях как тъмносините му очи проблеснаха заинтригувано и потиснах усмивката си. Семето беше посято.
Надигнах се и се притиснах по-близо към него, като метнах крак връз скута му. Обвих го с ръце и след секунда, вече яко подпалена от въздействието на тестостерона му, всичките ми мисли за Мия се изпариха. Започна да ме целува жадно — на моменти малко лигаво дори — притисна гърба ми към дивана, а аз се отдадох на това, което навярно би трябвало да бъде първото ми приятно физическо упражнение от седмици насам. Целувахме се дълго и аз не го спрях, когато свали блузата ми.
— Няма да правим секс — предупредих го между целувките. Нямах намерение да изгубя девствеността си върху прашен диван в някакъв салон.
Той се спря, замисли се за момент и накрая реши да не настоява.
— Добре.
Но ме бутна отново върху дивана, легна отгоре ми и продължи да ме обсипва с целувки. Устните му се спуснаха до шията ми и когато острите краища на кучешките му зъби се плъзнаха по кожата ми, не можах да се сдържа и изохках възбудено.
Той веднага се надигна и се взря в лицето ми с непресторена изненада. За миг едва можех да си поемам дъх, като си спомних прилива на наслада, с която ме изпълваше едно вампирско ухапване, като се чудех какво ли ще бъде да се стигне докрай. После стародавните табута отново се върнаха в мен. Дори и да не правим секс, да даваме кръв, докато правим това, все още си оставаше грях, нещо много мръсно.
— Недей — предупредих го аз.
— Ама ти го искаш. — Гласът му прозвуча учудено и силно възбудено. — Мога да се закълна.
— Не, не го искам.
Очите му светнаха.
— Искаш го. Как… хей, правила си го и преди?
— Не — изсумтях аз. — Разбира се, че не.
Прекрасните му сини очи ме изпиваха и можех да видя как зад тях се завъртяха зъбните колела на мисловния му механизъм. Джеси можеше да е заклет флиртаджия и да имаше прекалено голяма уста, ала в никакъв случай не беше глупак.
— Държиш се, сякаш си го правила. Възбуди се, когато стигнах до шията ти.
— Защото много те бива с целувките — парирах го аз, макар че не беше изцяло вярно. Устата му се наля със слюнка повече, отколкото предпочитах. — Не мислиш ли, че ако давах кръвта си, вече всички щяха да знаят?
Той се позамисли.
— Да, ако си го правила, преди да избягате. Но ти си го правила, докато ви нямаше, нали? Ти си захранвала Лиса.
— Разбира се, че не — повторих аз.
Но той бе напипал нещо и го съзнаваше.
— Това е бил единственият начин. С вас не е имало кой друг да я захранва. О, Боже.
— Тя си намираше кой — излъгах аз. Към същата версия се придържахме и пред Натали, която естествено побърза да го разпространи и никой не се усъмни. С изключение на Кристиан. — Много от хората го правят.
— Разбира се — отвърна с усмивка той. И отново доближи устата си към шията ми.
— Не съм кървава курва — озъбих се и се отдръпнах от него.
— Ама го искаш. Харесва ти. Всички момичета дампири си припадат по това. — Зъбите му отново докоснаха кожата ми. Остро. И сладострастно.