Академия за вампири
- Автор: Мид Ричел (Райчел)
- Серия: Vampire Academy #1
- Год: 2009
- Язык: болгарский
- Год: Ибис
- ISBN: 978-954-9321-22-7
- Переводчик: Диана Кутева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Академия за вампири». Краткое содержание книги:
Две раси вампири населяват нашия свят. Едните, мороите, са смъртни и владеят магиите със земни елементи. Другите, стригоите, са неживи и зли — хранещи се с невинни жертви.
Дампирите — полувампири, полухора, са посветили живота си на мороите като техни пазители.
Лиса Драгомир е моройска принцеса. Тя е смъртен вампир с рядка дарба и неразрушима връзка със земните магии. Лиса трябва да бъде защитавана на всяка цена от стригоите: най-опасните и всяващи страх вампири — тези, които никога не умират.
Роуз Хатауей е дампир и най-добра приятелка на Лиса, обучаваща се да бъде неин персонален пазител.
Страхът е принудил двете най-добри приятелки да избягат от „Св. Владимир“. И сега, след две години на свобода, те са заловени и върнати обратно в академията. Роуз трябва да продължи своето обучение за пазител, а Лиса да се завърне към социалния живот на кралските фамилии на мороите. Но зад тежките железни врати на академията техният живот е дори в по-голяма опасност, отколкото навън, защото стригоите са винаги наблизо…
— Грешиш — рече твърдо тя. — Магията е дар. Но ни е даден само за да служи на това, което носи единствено мир.
— Само защото те ни втълпяват това. Повтаряш като папагал уроците за разграничителната линия, на която ни учат през целия ни живот. — Кристиан се изправи и закрачи нервно из тесния таван. — Сама много добре знаеш, че невинаги е било така. Използвали сме магията, за да се сражаваме, при това рамо до рамо с нашите пазители… и така продължило столетия наред. Но по някое време предните ни се уплашили и престанали да си служат с нея. Решили, че е по-безопасно да я крият. Забравили са магическите умения за атака.
— А ти откъде ги знаеш тогава?
Устните му се изкривиха в иронична усмивка.
— Е, не всички са ги забравили.
— Като хората от твоята фамилия? Като твоите родители?
Усмивката му мигом се стопи.
— Не знаеш нищо за родителите ми.
Лицето му помръкна, погледът му стана суров. Може и да вдъхваше страх у повечето хора, но докато Лиса се взираше изпитателно в лицето му, без да скрива възхищението си, той изведнъж придоби странно уязвим вид.
— Прав си — призна след кратък размисъл тя с омекнал глас. — Не зная нищо за тях. Съжалявам.
За втори път през срещата им Кристиан изглеждаше изумен. Навярно никои не му се бе извинявал толкова често. Всъщност, по дяволите, никой не говореше често с него. Навярно никой не го изслушваше докрай. Но и сега, както обикновено, той побърза да нахлузи присмехулната си маска.
— Забрави. — Спря рязко да кръстосва из тесния таван и коленичи пред нея, така че тя да може да го гледа право в очите. От неочакваната им близост дъхът й секна. А на неговите устни разцъфтя опасна усмивка. — И всъщност не разбирам защо точно ти от всички останали реагираш толкова гневно, задето съм използват строго забранената магия.
— Аз от всички останали? Какво искаш да кажеш с това?
— Можеш да се правиш на невинна колкото си щеш… и те бива много в тая работа… само че аз зная истината.
— За каква истина говориш? — Тя не успя да прикрие внезапно обзелото я безпокойство както от мен, така и от Кристиан.
Той се наклони още по-близо към нея.
— Ти използваш внушението. При това постоянно.
— Не, не го използвам — отрече незабавно тя.
— Разбира се, че го използваш. Нощем, докато лежа буден, често се опитвам да си обясня как вие двете сте успели във външния свят да си намерите квартира под наем и дори да се запишете в някаква гимназия, без никой там да не поиска да се срещне с родителите ви. И накрая се досетих. Използвала си внушението. И вероятно така сте избягали от тук.
— Разбирам. Просто така предполагаш. Без никакво доказателство.
— Сдобих се с всичките доказателства, които ми бяха нужни само като те наблюдавах.
— Значи си ме следил? Шпионирал си ме? За да докажеш, че прибягвам до внушението?
Той сви рамене.
— Не. Всъщност те следях най-вече защото те харесвам. Внушението беше допълнителна премия. Видях те как го използва онзи ден, за да се сдобиеш с извинение при онова изпитване в часа по математика. Прибягна до него и срещу госпожа Кармак, когато тя поиска от теб да направиш още тестове.
— Значи ти предполагаш, че става дума за внушение? А случайно не ти ли хрумна, че просто съм доста добра в умението си да убеждавам хората около мен? — Сега в интонацията й се прокрадна предизвикателна нотка. Напълно разбираема реакция с оглед на това, че в момента бе обзета от страх и едновременно с това кипеше от гняв. Само че я придружи със силно отмятане на косата си, което — кой друг, ако не аз знаех по-добре от всички останали — можеше да се възприеме и като жест, подканващ към флирт. Но дали наистина го знаех по-добре от всички? Внезапно ме обзе съмнение.
Той продължи да говори, ала нещо в очите му ми подсказа, че бе забелязал отмятането на косата й, а той винаги забелязваше всичко около нея.
— Хората винаги придобиват онези глуповати физиономии, когато ги заговориш. И не само хората. Способна си да въздействаш и на мороите по този начин. А вероятно и на дампирите. Ето това е най-налудничавото в цялата история. Нямах представа, че това е възможно. Та ти си нещо като суперзвезда. Нещо като дяволска, въздействаща с внушение суперзвезда. — Беше обвинение, обаче както тонът, така и целият той излъчваше същата готовност за флирт, както и тя самата.