Академия за вампири
- Автор: Мид Ричел (Райчел)
- Серия: Vampire Academy #1
- Год: 2009
- Язык: болгарский
- Год: Ибис
- ISBN: 978-954-9321-22-7
- Переводчик: Диана Кутева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Академия за вампири». Краткое содержание книги:
Две раси вампири населяват нашия свят. Едните, мороите, са смъртни и владеят магиите със земни елементи. Другите, стригоите, са неживи и зли — хранещи се с невинни жертви.
Дампирите — полувампири, полухора, са посветили живота си на мороите като техни пазители.
Лиса Драгомир е моройска принцеса. Тя е смъртен вампир с рядка дарба и неразрушима връзка със земните магии. Лиса трябва да бъде защитавана на всяка цена от стригоите: най-опасните и всяващи страх вампири — тези, които никога не умират.
Роуз Хатауей е дампир и най-добра приятелка на Лиса, обучаваща се да бъде неин персонален пазител.
Страхът е принудил двете най-добри приятелки да избягат от „Св. Владимир“. И сега, след две години на свобода, те са заловени и върнати обратно в академията. Роуз трябва да продължи своето обучение за пазител, а Лиса да се завърне към социалния живот на кралските фамилии на мороите. Но зад тежките железни врати на академията техният живот е дори в по-голяма опасност, отколкото навън, защото стригоите са винаги наблизо…
— Лиса, той е опасен. Никак не го харесвам. Моля те, бъди внимателна.
Тя докосна ръката ми.
— Внимателна съм. Аз съм предпазливата от нас двете, докато ти си безразсъдната, нали така?
Надявах се все още да е така.
Но по-късно, след часовете, отново ме налегнаха черни съмнения. Бях се прибрала в стаята си и си пишех домашните, когато внезапно почувствах полъх на нещо, което можеше да се определи като лукав опит за измъкване. При това сигналът идваше от Лиса. Веднага забравих за домашните и онемяла вперих очи в пространството, като се опитвах да вникна по-дълбоко в това, което ставаше с нея. Нямаше по-удобен момент от този да проникна в съзнанието й, но не знаех как да го контролирам.
Смръщих вежди и се опитах да мисля единствено за това, което при нормални обстоятелства ми позволяваше да осъществявам връзката ни. Обикновено настъпваше само когато тя преживяваше нещо необичайно, когато я разтърсваше някаква емоция, толкова дълбока, толкова мощна, че тя се стремеше едва ли не с взлом да нахлуе в моето съзнание. Трябваше да полагам доста усилия да й се противопоставя и винаги досега бях успявала да издигна в себе си мислена стена.
Но сега се фокусирах върху тази стена, опитвайки се да я отместя. Първо успокоих дишането си и прочистих съзнанието си. Моите мисли вече нямаха значение, само нейните бяха важни. Трябваше да отворя ума си и да се слеем.
Никога досега не бях вършила нещо подобно. Защото никога досега не бях имала търпение за каквото и да било, камо ли за медитиране. Ала сега нуждата ми да проникна в съзнанието й бе тъй силна, че съсредоточих цялото си същество да се прочистя от всичко ненужно, за да постигна пълно отпускане. Трябваше да зная какво става с нея и след няколко минути усилията ми бяха възнаградени.
Влязох в съзнанието й.
Глава 9
Проникнах в съзнанието й и за пореден път виждах и директно преживявах това, което ставаше около нея. Тя се промъкваше тайно в тавана на параклиса, потвърждавайки най-лошите ми опасения. Както и предишния път не се натъкна на никаква пречка. Мили Боже, помислих си аз, как може този свещеник да е толкова нехаен относно посетителите на поверената му света обител?
Изгряващото слънце освети прозореца с цветно стъкло и срещу него се очерта силуетът на Кристиан — той се бе настанил на пейката до прозореца.
— Закъсняваш — каза и той. — Отдавна те чакам.
Лиса издърпа един от плетените столове и го забърса от праха, преди да седне на него.
— Мислех, че ще се забавиш при директор Кирова.
Той поклати глава.
— Не се оказа толкова дълго. Просто ме отстраниха за една седмица, това бе всичко. Пък и не е толкова трудно да се измъкна. — Махна с ръка наоколо. — Както сама виждаш.
— Изненадана съм, че не ти наложиха наказание за по-дълъг срок.
Един блуждаещ слънчев лъч озари кристалносините му очи.
— Да не би да си разочарована?
Тя го изгледа сепнато.
— Но ти го подпали!
— Не, не го подпалих. Видя ли да е изгорен някъде?
— Целият бе обгърнат от пламъци.
— Само че ги държах под контрол. Внимавах да не се докосват до него.
Тя въздъхна.
— Не биваше да го правиш.
Както се беше изтегнал, той се изпъна, преди да се надигне, за да се наведе към нея.
— Направих го заради теб.
— Нападна го заради мен?
— Разбира се. Той тормозеше теб и Роуз. Тя и сама с лекота би се справила с него, поне така си мисля, но си казах, че няма да е зле да получи малко подкрепа. Освен това по този начин ще запушим устата на всеки, който продължава да рие в онази история с лисицата.
— Не биваше да правиш това — повтори тя убедено, но отвърна поглед от него. Явно не знаеше как да реагира на неговата щедрост. — И не ми разправяй, че си го направил заради мен. На теб ти харесва да го правиш. Част от теб го желае… просто така.
Самодоволната усмивка на Кристиан се стопи и по лицето му се изписа изненада, изражение, нетипично за него. Лиса може и да не беше медиум, но притежаваше смайващата способност да отгатва мислите на другите.
Забелязала смущението му, тя продължи:
— Да нападаш някого с магически средства е забранено — и точно заради това обичаш да го правиш. Непозволените неща ти доставят удоволствие.
— Тези правила са тъпи. Ако бяхме използвали магията като оръжие за самоотбрана, вместо само за добри и сладникави дела, стригоите нямаше да успеят да изтребят толкова много от нас.