Академия за вампири

Застанала до мен. Лиса го изпроводи с поглед при излизането му от класната стая. Като си спомних колко лесно Дмитрий го изхвърли от салона, както и крайно страхливото поведение на Джеси, не можах да се стърпя и промърморих:

— Знаеш ли, май Джеси внезапно започна да ми се струва не чак толкова готин, колкото преди.

Тя само се засмя.

— По-добре си върви. Аз ще трябва да остана да бърша дъската.

Оставих я и се насочих към нашите спадни. По пътя натам минах покрай няколко ученици, струпани на малки групички навън пред сградата. Изгледах ги със завист. Толкова ми се искаше и аз да имам свободно време, за да си приказвам с когото си пожелая.

— Не, не е вярно — чух нечий самоуверен глас. Камила Конта. Красива и популярна, произхождаща от една от най-престижните фамилии от клана Конта. Преди да избягаме тя беше нещо като приятелка с Лиса, ама по онзи засукан маниер, по който две суперсили се държат под око. — Те навярно са чистили тоалетните или нещо подобно.

— О, Боже мой! — възкликна приятелката й. — На мястото на Мия щях да потъна в земята от срам.

Усмихнах се. Очевидно Джеси бе успял да разпространи поне част от това, което снощи бях споделила с него. За нещастие следващият откъс от подслушания от мен разговор тутакси помрачи радостта ми.

— … говорят, че още била жива. Потръпвала върху леглото.

— Толкова е гадно. Защо са я оставили там?

— Не зная. А и защо изобщо ще я убиват?

— Мислиш ли, че Ралф е бил прав? Че тя и Роуз са го направили, за да…

Като ме видяха, веднага млъкнаха.

Намръщих се и прекосих забързано четириъгълния вътрешен двор. Още била жива, още била жива.

Отказах на Лиса да разговаряме за приликите между инцидента с лисицата и това, което се бе случило преди две години. Не исках да повярвам, че двете събития бяха свързани и със сигурност не желаех и тя да си мисли така.

Но не можех да престана да мисля за онзи инцидент. Не само защото беше смразяващ, но и понеже действително ми напомни за това, което сега бе станало в нейната стая.

Една вечер избягахме от последния час, за да се усамотим в гората край кампуса. Аз бях разменила с Аби Бадика чифт готини сандали с изкуствени диаманти срещу бутилка плодова ракия, която тя бе докопала незнайно откъде. Да, да, зная, отчайваща гадост бе, но човек е длъжен да се задоволява с това, което може да се намери в такава забравена от всички пустош като Монтана. Лиса поклати неодобрително глава, когато й предложих да избягаме от часовете и да изпием бутилката, но накрая се съгласи. Както винаги.

Намерихме един стар дънер край зеленеещо мочурище и седнахме на него. Лунният сърп изпращаше бледите си лъчи към земята, но това стигаше на вампирите и полувампирите, за да виждат. Докато си предавахме една на друга бутилката, аз я разпитвах неуморно за Ейрън. Тя ми се бе похвалила, че те двамата правили секс през последния уикенд и аз бях обзета от ревност, че ме бе изпреварила.