Изкуството на лова

От изненадата на лицето му осъзна, че Конквилас не знае за това. Драконите можеше да разнасят вести с бързината на вятъра, но мисълта лети още по-бързо, а в предишната им крепост бяха останали неколцина телепати.

— Снощи принцът обяви за годежа им. Още не са женени, но и това ще стане след три седмици.

— Той не губи време. — Конквилас се подсмихна.

— Тя се влюби в него в мига, когато го видя — обясни Браяна. — Което само показва колко добре е научил херцог Кир онова малко копеленце да крие истинския си характер. — Тя спря и разклати леко чашата си. — Или просто е приложил магия. И в двата случая смятат да я държат близо до тях и да я използват като щит от хаурстафско въздействие. С такъв съюз отрочето им ще е… Как да го наречем? Още по-непоносимо?

Конквилас се изправи и закрачи из каютата, потънал в мисли. Гаврътна ликьора, без да предложи на Браяна още, и известно време стоя, втренчил поглед в ъгъла. Накрая попита:

— Войниците ви заклели ли са се във вярност пред новите си господари?

— Да.

— И те получават поддръжка от Порт Ел?

— Кир пак започна с обичайните си номера. — Браяна вдигна чашата и тъкмо щеше да отпие, когато се сети какво има в нея. — Набира съюзници под предлог, че спасява света.

— Ивънсроум?

— Още не, но е въпрос на време.

— Избрал е отлично място — каза Конквилас. — Богатствата на Ел ще му позволят да набере голяма армия, да прекъсне морските пътища и да подложи империята на глад. — Замисли се за момент. — Или да удари Лосото и да свали Хю от трона. Така бих постъпил аз. Завладееш ли столицата, на всички е ясно кой държи юздите. Никой не обича императора. Смъртта му само ще подсили каузата на Марквета. С какви унмерски оръжия разполага Кир? Какво държахте в двореца?

— Нищо… дреболии.

Конквилас кимна.

— Значи не може да нападне без подкрепа. Трябва му съюзник. Вероятно ще избере Ивънсроум.

Браяна се усмихна цинично.

— Знаеш ли, че Янти е от Ивънсроум?

Унмерският лорд се втренчи в нея, после каза:

— Съдбата наистина е милостива към Кир. Значи Хю смята унмера за заплаха. Трябва бързо да събере армия, а това означава да обещае това-онова и да подкупи вождовете. Но както винаги ще се пазари и ще се двоуми и накрая това ще му струва главата. — Погледна през прозореца, после извърна глава. — И няма никакъв начин да се защитите от телепатичните атаки на онова момиче?

— Поне засега не знаем.

Конквилас обмисли думите ѝ, после каза:

— Трябва да предположим, че разрушителната ѝ сила не е безгранична. В края на краищата тя изби само онези сестри от Гилдията, което бяха в близост до нея. Вероятно пораженията не са засегнали хаурстафите в Порт Ел?