Клубът на анонимните шопинг маниачки
- Автор: Харбисън Бет
- Язык: болгарский
- Переводчик: Пепа Стоилова
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Клубът на анонимните шопинг маниачки». Краткое содержание книги:
— Сериозно? В „Гарфинкълс“? — Лорна винаги бе смятала, че това е магазин за възрастни хора като родителите й, техните приятели и така нататък. И това беше до затварянето му преди около — колко? — повече от десетина години.
Хелън кимна.
— Бях в отдела за мъжки костюми. Имам предвид щандовете, а не в ателието. — Отново се усмихна и повдигна рамене. — Там се запознах със съпруга си, така че нещата сигурно са се развили точно според очакванията ми.
— Говориш за Деметриус Захарис, нали? — попита Сандра.
Другата я изгледа стреснато.
— Да. Откъде знаеш?
Сандра сви рамене.
— Много чета. Наистина много.
— И аз си помислих, че ми се струваш позната — обади се Лорна. — От време на време твои снимки се появяват в светските рубрики на списание „Стайл“.
Хелън за момент сведе очи, но каза с по-спокоен глас, отколкото можеше да се съди от изражението на лицето й:
— Тези снимки често са толкова отвратителни, че се надявам никой да не ме разпознае на тях. — Засмя се нехайно, но в смеха й се прокрадна хлад.
Лорна се съмняваше, че тази елегантна жена може да изглежда зле на снимка, но вече бе разбрала, че темата я притеснява, затова побърза да я промени:
— А сега ми позволете да донеса онзи чифт на „Анджолини“. И огледало. Тогава ще започне размяната!
Тя продължи само няколко минути, за разлика от разговора, който се проточи още час, и трите жени установиха, че с всяка минута и поредната изпита чаша вино се чувстват все по-добре заедно.
Когато изчерпаха всички възможни теми, Лорна попита:
— Кажете ми, разполагате ли с други обувки за размяна? Имам предвид, искате ли да се съберем отново? Нямам представа как бих могла да го организирам.
— Имам хиляди чифтове — охотно предложи Хелън. — А и, честно казано, приятно ми е да съм в среда, която е далеч от скованите политически каузи и показността.
— Чудесно! — Домакинята беше във възторг. Тъй като винаги се бе опасявала, че никой няма да дойде на организираните от нея партита, сега у нея растеше надежда, че нещата ще се случат. Обърна се към Сандра: — А ти?
Лицето на Сандра порозовя от неудобство.
— Аз не излизам често — отвърна, после повдигна рамене. — Но действително имам много обувки. — Въздъхна дълбоко и кимна: — Така че… разбира се. Може да ме броите.
— Страхотно! Съобщението още стои в сайта, така че може би е по-добре да не бързам да го свалям, в случай че има и други, които искат да се присъединят към групата.
Хелън се усмихна.
— О, има много. Въпросът е колко от тях с желание ще се измъкнат от претъпканите си килери, за да дойдат при нас.
След това разговорът стана по-лек и в края на вечерта трите жени се разбраха да се срещнат следващата седмица и да донесат повече обувки.
Когато Хелън и Сандра си тръгнаха, Лорна бе обзета от оптимизъм за бъдещето на Клуба на анонимните шопинг маниачки. Началото бе успешно. Тръгна с празните чаши към кухнята с различна походка от обичайната, което сигурно се дължеше на новите брокатени „Пучи“, и спря да погледа през прозореца как новите й приятелки вървят към осветения паркинг.
Точно когато понечи да се обърне, забеляза стоповете на колата, на която бе стоял облегнат непознатият мъж, да проблясват в тъмнината.
Интересно съвпадение.
Черно BMW бавно потегли от мястото си. Сигурно е на Хелън, помисли си Лорна. Минута по-късно и колата, която бе наблюдавала, напусна паркинга.
Остана до прозореца, очаквайки да види и Сандра да отпътува, но нищо такова не се случи. Тъкмо започна да се чуди дали пък мъжът не бе чакал момичето в колата през цялото време на срещата им, когато на вратата се почука.
Забърза да отвори, сложи веригата и я открехна само толкова, колкото да види, че Сандра се бе върнала.
— Забравила съм си чантата — поясни тя.
— О! Почакай. — Затвори вратата да свали веригата и отново я отвори. — Не съм забелязала. Заповядай.
Сандра влезе.
— Извинявай, че те притеснявам толкова късно.
— Не се тревожи за това. Всъщност имам един въпрос. Направи ли ти впечатление мъж в малка синя кола, докато беше на паркинга?
Другата се замисли.
— Не, мисля, че не. Защо?
— О, нищо особено. — Лорна се поколеба. Каквото и да кажеше, щеше да прозвучи като параноя и да изнерви Сандра, и то защо? Непознатият бе изчезнал. Проследи го как се отдалечава с колата си. — Стори ми се, че видях стар приятел, но може да съм се припознала. — Насили се да се засмее. — Бездруго не беше някой, когото си струва да преследваш.