Диви кинозвезди
- Автор: Даррелл Джеральд
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Ганев
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Диви кинозвезди». Краткое содержание книги:
Лий и аз измерихме тридесет крачки от нашия жив плет и взехме образци от всички видове дървесни растения. Излязоха десет. С други думи, плетът е бил посаден, когато Уестминстърското абатство и Лондонската кула са били още в строеж. За голямо учудване и двете сгради се ползват със статут на изключителна културна ценност, докато английският жив плет, който над хиляда години е бил толкова полезен за човека и природата, се изкоренява безогледно. Едва се долавя съвсем слабичък глас на протест против тази антибиологична бруталност. Ако обаче някой предложи да се събори Уестминстърското абатство, за да се вдигне на негово място ведомствен блок, или да се разруши Лондонската кула, за да се отвори място за нов „Хилтън“, ще се нададе фантастичен вой, макар че за хиляда години тези две сгради са дали много по-малко на човечеството, отколкото скромният жив плет.
Освен големия брой растения, които се развиват в основата му или пълзят по бодливия му балдахин, в него намират подслон разнообразни влечуги, птици и бозайници. Някои от тях успяхме да заснемем. Мишката джудже, една от много привлекателните „киноактриси“, е най-мъничкият бозайник на Британските острови, и се ползва със славата, че е открита от бележития Гилбърт Уайт. В прекрасната си книга „Естествена история на Селборн“ той описва появата на мишката джудже в научния свят по следния начин:
От мишките, за които стана реч в предишните ми писма, запазих в стъкленица с ракия един млад мишок и женска с него. Съдейки по неговия цвят, форма и размер, по начина на изграждането на гнездото, съм сигурен, че този вид не е описан. Значително е по-дребен и по-слаб от Mus domesticus medius на Рей, а по цвят се приближава до лалугера и съсела. Коремчето му е бяло, права линия от двете страни на тялото разделя цветовете на корема и на гърба. Никога не влиза в къща. Среща се в изобилие по жътва. Пренасят го със снопите в хамбари или в копи слама и той прави гнездото си между стъблата на житни растения, а понякога и на магарешки бодили. Женската ражда до осем малки в топчесто гнездо, направено от листа на трева или на жито.
Тази есен попаднах на тяхно гнездо, изработено много изкусно от пшеничени листа, идеално кръгло, като топка за крикет. Бе невъзможно да се открие остроумно замаскираният му отвор. Стегнато и закръглено, то можеше да се търкаля по масата с осемте голи слепи мишленца, без да се разпадне. Как в това препълнено гнездо влиза майката, за да подаде по една цицка на всяка от своите рожби? Вероятно отваря гнездото на различни места и отново го затваря, след като се насучат малките. Изключено бе да се побере в „топката“ заедно с децата си, които растат с всеки изминат ден. Тази великолепна люлка за продължение на рода — много хубав пример за силата на инстинкта — бе намерена в една нива, на горната част на сноп от житни класове.
Мишката джудже, както много примати в Новия свят, се е приспособила към катерене. Има ловки крачка, с които захваща стъблата на тревата, и е развила изумително силна хватателна опашка, с чиято помощ може да виси на стръкчето трева, докато си прави гнездото. То прилича на топка за тенис и в повечето случаи е оплетено от пресни листа и трева, понякога подсилени със сдъвкани листенца. Тези „ясли“ (в тях женската отглежда малките) имат два входа и са подплатени с фино сдъвкани листенца за осигуряване на меко легло за мишленцата. Новороденото тежи около един грам, или, както отбелязва Гилбърт, две тежат общо колкото монета от половин пени. За всяко поколение се прави ново гнездо. При благоприятна година мишката джудже може да роди пет пъти по пет-шест мишлета. Невероятен демографски взрив за нашите човешки мащаби. Хищниците, които се хранят с нея — лисици, невестулки, белки, сови и други, не изпущат възможността за богат лов и от своя страна значително увеличават рода си. При неблагоприятна за мишката джудже година настъпват тежки дни и за хищниците — броят им намалява в зависимост от „снабдяването“ с мишката джудже. За съжаление сега единственият хищник, който застрашава човечеството, е самият човек. Населението в света обаче се увеличава толкова бързо, че той, за разлика от природата не успява да поддържа необходимото равновесие в собствения си род.