Диви кинозвезди

Едно време живият плет бе жизнено необходим и се стопанисваше много грижливо в интерес на хората и дивите животни. Сега обаче земеделците изобщо не разбират вековната му полезна роля и го изкореняват с булдозери, за да разширяват обработваемата земя, макар и вече изложена на ерозия от вятър и дъжд.

В нашия филм искахме да представим красотата и значението на стародавния жив плет в Англия, понеже, както е тръгнало, съвсем ще изчезне в миналото и ще се разделим завинаги с това неоценимо британско наследство. Намерението ни бе да покажем на зрителите малко парче земя в някой затънтен край на страната, съхранил белезите на хилядолетията. Решихме да използваме три архаични или полуархаични превозни средства. Джонатан бе намерил великолепен жив плет в Съсекс, който, побелял от снежинките на цъфналия глог, заслоняваше потънал в зеленина и цветя дълбок коларски път, непохабен с чакълена или друга настилка — запазен тъй, както е бил по времето на Шекспир и на върволиците от поклонници към Кентърбъри. До това очарователно кътче пътувахме за мое щастие с влак, теглен от парен локомотив.

В някои райони на британските острови приятели на железницата много сполучливо възстановяват стари парни локомотиви и имат право да превозват пътници по определени железопътни отсечки. Машинистът, кондукторът и началникът на влака са всъщност учители, съдържатели на магазини, аптекари или просто старчета — пенсионери от железниците, които доброволно и безплатно посвещават време и сили на идеята днешното поколение да изпита удоволствието от едно пътуване с истински влак, да вдиша вълшебната остра миризма на въглища, пушек и пара, да потрепне от напомнящата крясък на бухал свирка на локомотива, да се захласне по тракането, дрънченето и свистенето на влака и накрая — да се унесе в ритмичното трака-трак, трака-трак и да усети пулса на самия влак. Много се зарадвах ме, че ще пътуваме по една такава железопътна линия с прелестното име „Камбанка“.