Диви кинозвезди
- Автор: Даррелл Джеральд
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Ганев
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Диви кинозвезди». Краткое содержание книги:
— Хей, момчета — измуча Пола от около половин километър, но ушите ни писнаха въпреки разстоянието, — я пак ми кажете как изглеждат?
— Като кафяви загнили ябълчици — изревах в отговор.
Продължихме да търсим. От малките „безшикалкови“ дървета с лъскави листа преминахме към по-големите. Бяхме почнали в осем часа. Към единадесет започнах да мисля, че Джонатан е урочасал гората. Такова нещо не ми се беше случвало през целия живот. Когато съм ходил в дъбова гора, винаги съм намирал шикалки. Все едно да отидеш в Сахара и да не намериш пясък. Към единадесет и половина Лий нададе радостни викове:
— Намерих една! Намерих една!
Всички се затичахме към нея.
— Къде, къде, къде е? — лавна с дрезгав глас Джонатан.
Тя показа — на дъбовия клон, за който се беше хванала, имаше една обикновена шикалка. Очевидно шикалка, но толкова дребна и съсухрена, с толкова жалък вид, че по-скоро приличаше на много стара фъшкия от слон лилипут.
— Това ли е шикалка? — подозрително попита Джонатан.
— Да, но в интерес на истината трябва да кажа, че съм виждал много по-породисти екземпляри — обясних аз.
— Е, засега това е единствената ни находка — рече той и внимателно я откъсна. — Я да си я вземем.
Друга шикалка изобщо не можахме да намерим. А тази изпратихме в Лондон с такова благоговение, сякаш беше кралското съкровище (по-скоро съкровищенце) и над нея бдяха седмици наред специалисти с готови за снимки камери, като учени, очакващи да се появят летящи чинийки. Не излезе обаче нищо. След като загубихме надежда, че ще открием поне един организъм, Джонатан разряза шикалката с чекийката си и вътре намерихме една съвсем дребна и отдавна умряла оса шикалкотворка. Никак не е лесна работа да се снима природата, особено ако разполагате със строго ограничено време.
Някои изненади ни сервираха и язовците — разкошни създания с древно потекло, подвизавали се из горите на Англия още по времето, когато хората са се „обличали“ със сърпица. Наперени, хитри и красиви животни, те се отличават с голяма интелигентност и чар и са изключително полезни като най-разпространените хищници в страната. Те всяват панически страх сред доста животни — от мокрицата и зайчето до фазанчето и жабата, а не прощават и на червеи, охлюви, бръмбари, змии и таралежи. Язовецът е идеален пример за понятието „всеядно животно“, всичко е мливо за мелницата му. Въпреки безогледното му месоядство, съществен дял в неговата храна заемат разни корени, гъби, диви плодове и семена. Изобщо той е красиво и полезно допълнение на природата в селските райони и ако от време навреме върши поразии из нивята или обръща наопаки някой и друг кокошарник, трябва великодушно да си затворим очите в името на много по-важното му значение за екологичното равновесие.
Дупката на язовеца представлява система от безкрайни тунели и понеже (като всяка селска къща в Англия) се предава от поколение на поколение, наследниците винаги правят подобрения, разширения и разклонения — спални, ниши, а където се отглеждат малките, има даже специални „тоалетни“ помещения. Язовецът живее до гроб само с една партньорка и като висококултурно животно поддържа много коректни отношения със съседите си.
Неотдавна върху язовеца, който от хилядолетия обикаля зеления сумрак на горите в Англия, се нахвърлиха две групи „цивилизовани“ хора. Ветеринарните лекари към Министерство на земеделието го обвиниха, че пренасял туберкулоза по говедата (което навярно е истина), и „решиха“ проблема: „Убивайте язовците!“ Създаде се голяма суматоха около умъртвяването на язовците с отровен газ. Винаги ми се е струвало, че ветеринарните лекари към Министерството на земеделието имат един и същ отговор на всеки проблем: „да се унищожи“ вместо „да се реши“. За щастие общественото мнение отхвърли този опростенчески подход и вандалщината с язовците и с вековните им жилища бе прекратена. Навярно сте си помислили, че на клетия язовец му стига една организирана от държавата кампания да го тровят с газ (доста зловещ, тевтонски замисъл). Но не. След като бе даден отпор на чиновничеството, се надигна друга „армия“ — хайки за лов на язовци с териери. Той стана спорт номер едно за ония потомци на човешкия род, които все още се отличават с неандерталско чело. Язовците, които сигурно допринасят много повече за околната среда, отколкото тази варварска сган от „ловци“, бяха подложени на нови мъчения — изравяха ги от дупките им и ги гонеха с кучета.