Диви кинозвезди

— Скитници! — отсече той, след като мълчаливо ни стрелна с очи, и в тази дума събра цялото презрение, с което благоприличният среден англичанин все още се отнася към пролетариата. После покровителствено обгърна дамите и ги отведе надалеч от „заразата“. Такова начало не предвещаваше нищо добро.

И така, на спирка Росна поляна, след като Черният рицар се отдалечи с пуфтене и пронизителни изсвирвания за раздяла, лъчезарният пролетен небосвод ни обсипа с уханията и звуците на майската природа. Наоколо високо и упорито кукаха кукувици, а въздухът беше наситен с аромата на стотици пролетни цветя. Със сложни маневри смъкнахме Маргаритка (тъй кръстихме нашия велосипед) от рампата върху пътека, настлана със сгурия, спуснахме се по един хлъзгав наклон и излязохме на тесен път между високи брегове, покрити с бляскава армия от лютичета в шафраненожълто и залесени с жив плет от глог, разцъфтял на кълбести облаци. Яхнахме Маргаритка и със запотени от слънцето гърбове тръгнахме под звуците на симфония от птичи песни да дирим древна Англия.

Нямаше по-подходяща, а през този сезон и по-красива местност от тази, която бе избрал Джонатан. Високите рътлини и живият плет сияеха в многобагрената бродерия на цветята — яркожълти лютичета, червени плюскавчета, мишовката с белите си звезди, воал от камбанки и светлолилави теменужки, странни плоски китки от цветове на девисил, приличащи на лек дим. Тучни ливади зеленееха в рамката на живия плет, „напръскани“ с лютичета, Тук-там се издигаха по няколко големи дъба или бука и хвърляха едри сенки с новоразлистените си корони. Вили и къщи се гушеха в пояси от дървета и малки горички, за да не се натрапват на окото. Създаваше се впечатление, че местността е безлюдна.

Стигнахме до хлътналия, обрасъл със зеленина и жив плет коларски път. От едната му страна гъста, почти непроницаема стена от глог вплиташе клони в самотен дъб, чиито корени бяха обвити в бръшлян. Тук се срещнахме с Дейв Стрийтър, нашия водач из живите плетове, който се справи отлично със задачата си. Строен, чернокос, с тъмни очи и с любознателен клюноподобен нос, той притежаваше живостта на птица. Нямаше жив плет, с който да не се гордее — сякаш го бе садил собственоръчно и познаваше всяко птиче, насекомо и растение, приютило се там. С негова помощ разбрахме тайните на старата „зелена“ стена.

В повечето случаи живият плет „празнува“ рождения си ден от век на век и естествениците са изнамерили доста лесен метод за определяне на приблизителната му възраст. Измервате тридесет крачки покрай плета и преброявате дървесните растения в тази отсечка. Всяко от тях се равнява на едно столетие. Колкото и невероятно да изглежда, това е плод на дългогодишни наблюдения. Когато първоначално се сади жив плет, стопанинът използва един или два вида растения. С течение на времето поникват и други видове от семена, попаднали тук с курешки на птици или донесени и заровени от лалугери и мишки, а после забравени. При изследване на жив плет, чиято възраст е известна, се установило, че дървесните растения в него се развиват устойчиво с темп един растителен вид за сто години.