Възрастите на Лулу
- Автор: Grandes Almudena
- Год: 1991
- Язык: болгарский
- Год: Незир
- ISBN: 954-8077-01-9
- Переводчик: София Каталан
- Жанр: Романы для взрослых
Электронная книга - «Възрастите на Лулу». Краткое содержание книги:
отблъсквайки с ръка чаши, чинии и вази, буташе ме назад и ме обладаваше пред всички, като ги канеше да опитат и те: „Ако желаете, не съм ревнив.” Всички ме обладаваха един подир друг, но никой не ми доставяше такова удоволствие, както той.
В други случаи беше ядосан, защото бях направила някоя щуротия. Тогава ме поставяше на коленете си и за да ме накаже, повдигаше полата ми и ме биеше по задника. Ударите бяха унизителни, удряше силно, а аз плачех и се превивах, обещавайки да не го правя никога вече, но той се показваше още по-неумолим и след като ме завързваше, тръгваше нанякъде си. Оставяше ме така сама цели часове, дори дни. Понякога идваше някоя слугиня или слуга, които ми носеха храна, но не можех да ям, защото ръцете ми бяха вързани. От време на време и те ме биеха, друг нът ме караха да правя разни неща или пък те ми правеха на мен, а след това Пабло се връщаше. Той винаги се връщаше, вкарваше члена си в устата ми и аз го поемах безмълвно, докато омекне. След това ме развързваше и ме чукаше върху каменния под. Одобряването бе върховно.
Събуждахме се двамата в огромно легло. Първо той ме галеше, след което отгръщаше завивките с думите: „Продължавай ти, обичам да те гледам.” После слизахме на закуска по една широка стълба и той ми казваше, че е много доволен от мен и ми е купил играчка. Преди да ми я покаже, ме караше да закуся. Хващаше ме за ръка и ме водеше към библиотеката, където ни очакваше момче, облечено в син комбинезон. „Твой е, можеш да правиш с него каквото пожелаеш”, ми казваше. Приближавах се към помощник-градинаря, свалях ципа на панталона му. Имаше красив пенис. Бях гола, той ме прегръщаше непохватно като някакъв мечок, смучеше гърдите ми и ме хапеше, защото не знаеше как се прави, и ми причиняваше болка. Лягахме на пода и той ме чукаше като гладно животно. В началото ми се струваше забавно, но после се отегчавах и го отпращах. Пабло, седнал в едно кресло, ни наблюдаваше. Аз му казвах, че не ми харесва, хващах члена му с ръка и го възсядах, с което получавах почти мигновено удоволствие — той умееше да се движи така бавно. „Страхотна си, Лулу — ми шепнеше. — Страхотна си, колко те обичам”...
Учителят по грьцки ме оглеждаше с ироничио изражение на лицето, опрян на една от дебелите колони в салона.
— Къде си тръгнала в тоя вид?
Усмихнах му се, докато търсех някакво дискретно извинение, за да оправдая вида си, но не го намерих. Усетих, че ръцете ми треперят, и ги мушнах в джобовете си. Трепереха и устните ми, така че реших да говоря.
— Хайде, Феликс, покани ме на едно кафе...
— Страшно грешиш, ако си мислиш, че ще компрометирам солидната си репутация, изградена тук, за да изляза с момиче, облечено но този начин.
— Ама ти за каква репутация ми бърбориш? Хайде, покани ме на едно кафе.
Хванах го за ръката и се отправихме към барчето в приземния етаж.
Феликс беше страхотен учител, много интелигентен, тип, надарен с особено тънко чувство за хумор и стар мой приятел. Два-три пъти бях спала с него и ми беше харесало. Но имаше един дефект, беше голям мърмор-ко, поради което най-малко него бих искала да срещна тази вечер там.
Нещата ми не вървяха както трябва.
Толкова се бях притеснила в очакване у дома, че реших да изляза половин час преди предвиденото. Пресметнах, че ще стигна до университета половин час по-рано, за да седна в центъра на първия ред. Когато срещнах Феликс, разполагах с цял час — прекалено много, за да обикалям пред затворените врати на аулата.
Не бях помислила, че вратите може да са затворени. Никога не бях опитвала, макар че минавах оттам толкова проклети утрини.
Най-добре беше да слезем в бара, да се уединим и побъбрим малко. Имах предчувствието, че срещата ми с Феликс беше щастлива.
— Имаш ли нещо под палтото? — оглеждаше ме с повишен интерес.
— Разбира се, че имам! Дрехи. Облечена съм — опитах се да се направя на обидена. — Наистина не разбирам защо отдаваш такова значение на вида ми, като че ли съм се маскирала като...
— Маскирана си. Не разбирам като какво, но си маскирана.
Нямаше да успея да го излъжа, така че предпочетох да сменя темата. (
Когато приближих бара да поръчам кафетата, заелите една от предните маси, групичка от първи курс, се разхихикаха приглушено, побутвайки се с лакти.
Питах се дали не съм сгъстила прекалено боите.
Палтото не ме притесняваше особено, защото винаги беше правило впечатление — бяло вълнено палто, взето назаем именно за да събирам погледите.