Пощенската картичка
- Автор: Флеминг Лия
- Год: 2016
- Язык: болгарский
- Год: СофтПрес
- ISBN: 978-619-151-289-8
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Пощенската картичка». Краткое содержание книги:
Великобритания, 1923. Седемгодишната Каролайн расте на воля в красиво старинно имение в шотландската провинция. Своенравното момиченце обожава белгийската си бавачка и с нетърпение очаква посещенията на леля си Фийби – единствената й жива роднина, от Лондон. Красивата леля е актриса и я глези като никой друг. Но тайната, която пази, ще преобърне живота на Каролайн завинаги.
„Впечатляващ исторически роман, който остава в мислите дълго след отгръщането на последната страница… „Пощенската картичка” е истинско съкровище! Лия Флеминг е роден разказвач!”
Стените бяха покрити с червени копринени и кадифени завеси. Имаше плюшени сепарета отстрани, позлатени лампиони и отделни свещи по масите. Клубът беше препълнен. Кали бе очаквала бална зала с полилеи, но това място бе много по-интересно и обаятелно. Оркестърът свиреше на сцената, а двойките кръжаха в кръг на дансинга. Млади, стари, всички сякаш се познаваха. „Може би момчетата са ходили в едно училище, а момичетата са имали едни и същи детегледачки и са се разхождали заедно в парка“, помисли си Кали.
- Божичко, надявам се, че татко не е тук с приятелката си - прошепна Белинда. - Не бих искала мама да разбере. Той каза, че трябва да работи до късно в Камарата на общините.
След като се настаниха, започнаха да се събират по двойки и да танцуват суинг, който цветнокожите музиканти свиреха толкова добре.
- Може да направим едно кръгче, ако искаш - каза Найджъл, предлагайки ръката си на Кали. - Но трябва да те предупредя, че не съм много добър в тези неща.
„Тези думи никога не са отговаряли повече на истината“, помисли си Кали, докато накуцваше обратно към местата им с изпонастъпани пръсти. Може би беше по-добре да остане седнала за следващия танц, но се оказа, че е танго.
- Хайде, Кали, нека им покажем какво сме научили - изкрещя Пам, надвиквайки шума. -Ти бъди мъжът, по-висока си.
Опитаха се да си припомнят указанията на Джем, но без неговото насърчение се получи някакъв фарс. После към дансинга се отправи двойка, която наистина знаеше какво прави. Той изглеждаше елегантен във фрака си, дамата му бе в плътно прилепнала червена рокля и цепката отстрани разкриваше съвършените й бедра.
- Това танцьори от клуба ли са? - попита Кали.
- Не, това е Тоби, който просто се фука. Голям играч е. Магьосника от Уелс, така го наричаме. Е, с него определено не е безопасно да се прибираш в такси - подсмихна се Пам. -Само гледай как ръката му се отправя на юг...
Кали не можеше да откъсне очи от двойката, която танцуваше в центъра на дансинга. Те бяха като магнит за останалите - с горди, горящи погледи и драматични пози.
- Как така танцува толкова добре?
- Тоби идва и си отива, живее в чужбина. Виж загарялото му лице и тези рамене... истински мистериозен мъж. Искаш ли да се запознаеш с него?
- О, не!
Той плашеше Кали със своя омагьосващ поглед, особено когато въртеше вихрено партньорката си в кръг, напълно забравил - както изглеждаше, за всички останали. Момичетата се отдръпнаха, за да отидат при другите, но след това тангото свърши и изведнъж Памела тръгна към красивата двойка и се върна с тях.
- Моята приятелка иска да се запознаете - усмихна се тя, самата невинност. - Мистър Тоби Лойд-Джоунс... мис Каролайн Бордман.
Кали си спомняше срамно лошия си танц и беше бясна.
- Ние просто се възхищавахме на техниката ви - заекна тя. - Опитваме се да се научим, но дори да бях ходила на сто урока, никога не бих успяла да постигна такова съвършенство в танца като вашето.
Тя се обърна за помощ към приятелките си, но момичетата бяха изчезнали.
- Не съм те виждал тук преди - отвърна Тоби, оглеждайки я с интерес.
- Срещнах Клеми и Пам в училище в Белгия. Това място е невероятно, а музиката е страхотна.
Кали се опита да звучи небрежно, но не й се получи. Тоби изглеждаше като у дома си в затъмнената обстановка на клуба, докато тя се чувстваше като натрапник. Беше по-възрастен от хората в нейната компания - най-малко на тридесет, ако се съдеше по бръчките на лицето му.
- Това е Пърл, тя е част от оркестъра.
Момичето с кожа с цвят на кафе и големи черни очи се усмихна на Кали.
- По-добре да тръгвам. Скоро ще пея - извини се тя. - Чао, скъпи Тоби. - Целуна го по устните.
Кали се опита да се отдръпне, но Тоби й препречи пътя.
- Ще танцуваш ли с мен? Изглежда, че партньорът ти те изостави.
Без да дочака отговор, я поведе в куикстеп и обувките й се плъзнаха по пода. Водеше я с лекота и тя се отпусна, когато осъзна, че той знае какво прави.
- Значи не си свикнала с блясъка на Лондон, така ли? - попита Тоби.
- Предпочитам Шотландия, имаме къща там. Но леля ми е зле, тя има училище за танци, така че се опитвам да помагам в офиса по малко.
Знаеше, че дърдори нервно, като същевременно се опитваше да не се спъне. Тоби миришеше на афтършейв, на тютюн и на нещо богато и вълнуващо, което тя не можеше да определи.
- Музиката тук е най-добрата в града и клубът е страхотно място за срещи. Жалко, че не мога да идвам много често.