Стогодишният старец, който скочи през прозореца и изчезна
- Автор: Юнассон Юнас, Юнасон Юнас
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: Kolibri
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Стогодишният старец, който скочи през прозореца и изчезна». Краткое содержание книги:
Вицепрезидентът огледа хората около масата, които закимаха утвърдително. Лейтенант Люис постепенно бе започнал отново да диша. Накрая погледът на вицепрезидента се спря върху Алан.
– Вие сте героят на деня, мистър Алан. А аз имам нужда да хапна нещо, преди да тръгна обратно за Вашингтон. Ще ми правите ли компания?
Алан си помисли, че очевидно беше обща черта на световните лидери да те канят на вечеря в мига, в който са доволни от теб, но не го каза. Вместо това благодари на вицепрезидента за поканата и двамата заедно напуснаха залата. На масата остана главният физик Опенхаймер, който изглеждаше едновременно облекчен и нещастен.
Вицепрезидентът Труман бе уредил да запазят любимия му мексикански ресторант в центъра на Лос Аламос, така че двамата с Алан бяха единствените посетители, без да броим дузината охранители, пръснати в различни ъгли.
Началникът на охраната бе изтъкнал, че мистър Алан не е американец и дори няма разрешително да разговаря с вицепрезидента насаме, но Труман отхвърли възраженията му с коментара, че в същия този ден мистър Алан е сторил най-патриотичното дело, което човек може да си представи.
Вицепрезидентът беше в превъзходно настроение. Веднага след вечеря вместо за Вашингтон щеше да тръгне за Джорджия, където президентът Рузвелт лекуваше полиомиелита си в клиника. Хари Труман бе сигурен, че президентът ще иска да чуе новината лично.
– Аз ще поръчам храната, а ти избери пиенето – каза Хари Труман весело и подаде на Алан винената листа.
След това се обърна към главния сервитьор, който с поклон взе голямата поръчка от такос, енчилада, царевични тортили и най-различни сосове.
– А какво ще желаете за пиене, сър? – попита главният сервитьор.
– Две бутилки текила – отвърна Алан.
Хари Труман се засмя и се поинтересува дали мистър Алан възнамерява да го напие. Алан отвърна, че през последните няколко години се е убедил, че мексиканците ги бива в правенето на алкохол, но вицепрезидентът можел да пие и мляко, ако му се струвало по-подходящо.
– Не, дал съм дума – заяви Труман и поръча лимон и сол към текилата.
Три часа по-късно двамата мъже си говореха на малки имена – ето какъв ефект могат да окажат две бутилки текила върху международните отношения. Алан вече бе разказал на вицепрезидента за инцидента с бакалина в Швеция, както и как бе спасил живота на генерал Франко. Хари Труман пък го забавляваше, като имитираше опитите на президента Рузвелт да се изправи от инвалидната количка.
Точно когато настроението бе във върховата си точка, началникът на охраната се приближи до вицепрезидента.
– Може ли да говоря с вас, сър?
– Хайде, говори – каза вицепрезидентът, заваляйки думите.
– Ако е възможно, насаме, сър.
– Мамка му, колко много приличаш на Хъмфри Богарт20! Нали, Алан?
20 Хъмфри Богарт (1899–1957) – американски актьор, легенда в американското и световното кино. – Б. пр.
– Сър... – каза разтревоженият началник на охраната.
– За какво, по дяволите, става въпрос? – изсъска вицепрезидентът.
– За президента Рузвелт, сър.
– Какво имаш да ми казваш за тоя дърт козел? – изкикоти се Хари Труман.
– Починал е, сър.
Глава 10
Понеделник, 9 май 2005 г.
От четири дни Кофата стоеше на пост пред супермаркета в Ротне и се оглеждаше за колегата си Болта и най-вече за стогодишен старец, червенокоса лелка, мъж с конска опашка (други подробности за външния му вид не бяха известни) и сребрист мерцедес. Идеята да седи там и да чака не беше негова, а на Шефа.
След като случайно бе разбрал от малкия си брат и настоящ лидер на The Violence в Браос, че столетникът най-вероятно се е намирал пред медицинския център в Ротне посред нощ, Кофата веднага бе докладвал на началството. Именно тогава Шефа му бе наредил да не изпуска от поглед най-посещавания супермаркет в градчето. Йердин смяташе, че ако някой се разхожда из Ротне в малките часове на нощта, навярно се крие някъде из околността. Рано или късно, всеки огладнява и има нужда от храна, а когато храната свърши, трябва да отиде до магазина. Логиката беше желязна. Шефа не беше шеф току-така. Вече обаче бяха минали четири дни, без да се случи каквото и да било, и Кофата бе започнал да губи надежда.
Беше изморен и разсеян. По тази причина първоначално не забеляза червенокосата жена, която спря на паркинга в червен фолксваген пасат, вместо в очаквания сребрист мерцедес. Ала тъй като тя прояви доброто възпитание да мине точно под носа на Кофата на път към магазина, той не я пропусна. Не беше напълно сигурен, че това е жената, която търси, но тя беше на подходяща възраст според сведенията, които бе получил от брат си, а и косата й определено беше червена.