Когато мъртвите се пробудят
- Автор: Линдквист Йон Айвиде
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 978-619-150-037-6
- Переводчик: Неда Димова-Бренстрьом
- Жанр: Ужасы
Электронная книга - «Когато мъртвите се пробудят». Краткое содержание книги:
— Бихме ли могли да сторим нещо? — попита той.
Давид поклати глава и си тръгна. Отново се спря пред Стойката с вестниците пред „Пресбюрон“.
„Магнус…“
Ако някои от родителите бяха споделили с децата си видяното по сутрешните новини, то дали Магнус нямаше да разбере истината от тях? Можеше ли хората да проявят такава глупост? Дали не трябваше да вземе Магнус?
Нямаше сили да мисли. Вместо това влезе в магазина и купи и двата вестника, седна на една пейка и се зачете. Когато приключи, реши да отиде право в „Съдебна медицина“ и да провери какво точно става там.
Беше му трудно да се концентрира върху текста. В съзнанието му се въртяха единствено думите от разговора на родителите.
„Филм на ужасите… зомбита…“
Не гледаше филми на ужасите, но знаеше, че зомбитата са опасни. Че хората трябва да се пазят от тях. Разтри очи и се съсредоточи върху снимките и текста.
Асансьорът потегля тежко. През дебелата бетонна стена долитат писъци. Етажът на моргата се показва в прозорчето на вратата му…
Стегнатият и издържан като цяло текст завършваше с един вид призив, който извади Давид от вцепенението му. Журналистът — Давид изведнъж забеляза, че името му е Густав Малер — си бе позволил своеволието да даде израз на собственото си мнение.
… въпреки всичко следва да се попитаме: Не трябва ли роднините да решат какво да се направи? Може ли властите да бъдат оставени сами да определят необходимите мерки, когато всичко всъщност е въпрос на обич? Според мен това би било неправилно и мисля, че много от вас ще се съгласят с мен.
Давид свали вестника.
„Да — помисли си той. — Накрая всичко е въпрос на обич.“ После пъхна вестника в джоба си, за кураж, спря едно такси и пое към Сулна, към мястото, където държаха Ева затворена.
Квартал Велингбю, 08,00
Малер мислеше, че е спал само няколко минути, когато будилникът иззвъня, но осъзна, че е прекарал последните няколко часа в сън, седнал във фотьойла. Имаше чувството, че тялото му се е сляло с него и не може да го освободи. Елиас лежеше на дивана с глава до него. Малер протегна ръка и пъхна пръст в дланта на Елиас, който го стисна в отговор.
Спомни си, че през нощта бе написал статия за вестника и се изплаши. Дали не е споменал Елиас? Имаше бегъл спомен за това, но не знаеше как точно го е направил. Съчиняването на въпросния материал му отне точно четирийсет и пет минути на вдъхновение и цигарен дим. След това седна на фотьойла и заспа.
Стига за това. Имаше да мисли за още куп неща. Успя да се измъкне от фотьойла, излезе на балкона, запали цигара и се облегна на парапета. Каква прекрасна утрин. Хладна и лазурносиня. Лекият полъх на вятъра разпали цигарата му и го погали по гърдите. Цялото му тяло лепнеше от засъхналата пот, а ризата му бе мазна и твърда. Димът, който дробовете му поглъщаха, имаше вкус на мараня.
Погледна през двора, към прозореца на Ана.
„Трябва да ѝ разкажа.“
В десет часа щеше да отиде на гроба и да види, че е отворен. Искаше да ѝ спести този шок, но се страхуваше — не знаеше как ще реагира. След гибелта на Елиас само една тънка ципа я делеше от пагубния мрак. Ами ако тя се пръснеше сега? Имаше само една успокоителна подробност. Не искаше да го кремират. Искаше да може да си представя личицето му, кожата и тялото му, заровени в земята. Искаше да усеща присъствието му. Може би затова все още се държеше. Може би.
Малер загаси цигарата и си пое дълбоко въздух, толкова дълбоко, че трахеята му просвири. После влезе отново вътре.
Едва сега, след краткия миг навън на чист въздух, усети лошата миризма в стаята. На застоял цигарен дим, примесен с прах и силен мирис на…
„Как се казваше…“
Хаварти. Узряло сирене. Човек усещаше миризмата му по пръстите и в носа си часове наред, след като е отворил опаковката. Докато стоеше неподвижно в стаята и се опитваше да диша през носа, миризмата му се стори още по-силна и натрапчива. Коремът на Елиас приличаше на надут балон, още едно от копчетата на пижамата му се бе откопчало през нощта и сега тя се държеше само на най-горното, при врата.
„Не бива да го вижда така.“
Напълни ваната до половината с вода, занесе Елиас до банята и го съблече. Скоро щеше да свикне. Нямаше да има повече изненади.
Кожата на Елиас бе тъмнозелена, с цвят на маслини. Стори му се изтъняла — всички вени прозираха ясно под нея. По целия му корем имаше малки мехурчета с вода като при варицела. Само да можеше да изтегли газовете от подутия му корем. Тогава Елиас щеше да заприлича на нормално дете, човек дори можеше да реши, че е… пострадал при пожар или нещо подобно.