Когато мъртвите се пробудят
- Автор: Линдквист Йон Айвиде
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 978-619-150-037-6
- Переводчик: Неда Димова-Бренстрьом
- Жанр: Ужасы
Электронная книга - «Когато мъртвите се пробудят». Краткое содержание книги:
Лицето на Елиас не трепна, докато дядо му го събличаше. Малер не знаеше дали вижда нещо. Очичките му приличаха на две малки топчета засъхнала смола под затворените клепачи.
Постави го внимателно във ваната. Елиас не се съпротивляваше. Когато водата обгърна тялото му, от устните му се откъсна въздишка с дъх на застояло. Малер напълни чашата за четките за зъби с вода и я доближи до черните устни. Елиас не помръдна, затова Малер изсипа малко от течността в устата му, но тя веднага изтече навън.
Спомни си нещо. Нещо за Хаити — от какво имат нужда мъртвите, когато се събудят.
Едва успя да се удържи да не изтича до етажерката и да провери. Не смееше да остави Елиас сам във ваната. Внимателно изми цялото му тяло с гъба. Най-страшни му се сториха пръстите на ръцете и краката и пенисът му, които бяха синьо-черни, като гангренясали, и напълно безжизнени.
Накрая изми и косата на Елиас. Докато бавно втриваше шампоана в корените на косата му, затвори очи и за миг си представи, че внукът му е жив. Усещането бе същото като преди. Но когато отвори очи, за да я измие, видя, че по пръстите му имаше останали косми.
„Не, не…“
Изми косата с помощта на едно канче, но не посмя да я изсуши от страх, че ще окапе още повече. Водата във ваната беше кафява. Малер извади запушалката и изплакна тялото на Елиас с хладка вода от душа.
„Коремът… този корем…“
Сложи ръка отгоре и натисна леко. Тъй като нищо не се случи, реши да натисне по-силно. Коремът поддаде. Чу се пръцкащ звук. Натисна още по-силно. Пръцкането продължи, все едно някой бавно изпускаше въздуха от надут балон. От ануса на детето изтече светлокафява течност, която веднага се насочи към сифона на ваната. В банята се разнесе такава миризма, че Малер се видя принуден да се извърти наполовина, да вдигне капака на тоалетната и да повърне.
„Добре… всичко ще се оправи…“
И наистина. Когато се обърна, констатира, че Елиас изглежда по-добре. Тялото му вече не приличаше на това на гладуващо дете, ала кожата…
Малер изплакна Елиас още веднъж, извади го от ваната, уви го в бяла хавлия, занесе го на леглото си, донесе тубичка с мехлем за кожа и го втри във всеки сантиметър от вкочаненото му тяло. За негова радост само след минута кожата отново бе суха. Значи мехлемът попиваше. Продължи да маже тялото му, докато тубата се изпразни.
Стисна леко ръката на Елиас между палеца и показалеца — кожата бе малко по-мека отпреди. Напомняше по-скоро на гума. Но все така суха. Трябваше да купи още мехлем.
Почувства облекчение. Това бе първото, което успя да стори за Елиас — да омекоти кожата му.
„Хаити…“
Нямаше нужда да чете. Спомняше си.
Отиде в кухнята и напълни една чаша до половината с вода, изсипа вътре чаена лъжичка сол и бърка водата, докато солта не се разтвори. Отпи. Твърде солено. Напълни чашата догоре, разбърка и отново отпи. Изля половината и я смени с прясна вода. Да. Вече имаше вкус на морска вода.
Поколеба се за миг, преди да влезе в спалнята с чашата в ръка. На тежко болните даваха глюкоза, захарен разтвор. Можеше да се опре единствено на митологията.
„Поне не може да му… навреди. Нали?“
Пламъчето на живота на Елиас гореше съвсем, съвсем слабо. Имаше чувството, че не му трябва много, за да угасне напълно. Но все пак ставаше дума за глътка солена вода…?
Остана да седи на края на леглото със стъклената чаша в ръка.
Хаити е единственото място в света, където вярата в зомбита е широко разпространена. А когато мъртвите се завърнат в света на живите, имат нужда от морска вода. Все пак всеки мит съдържаше частица истина, иначе нямаше как да просъществува толкова дълго. Така че…
Пъхна ръка зад вратлето на Елиас и по нея се стекоха капки от мократа коса на детето. Повдигна го до седнало положение, наведе го леко напред и изсипа няколко глътки в устата му. Гръклянът на Елиас подскочи сковано нагоре. А после се отпусна надолу. Преглътна.
Малер веднага остави чашата на масата и пое Елиас в ръцете си. Едва се въздържа да не го стисне силно в мечешка прегръдка, но се страхуваше да не нарани крехкото му тяло.
— Можеш, миличко. Можеш!
Елиас не се помръдна. Тялото му все още бе вцепенено като преди, но все пак извърши някакво действие. Пи вода.
Може би голяма част от щастието на Малер се дължеше не толкова на признаците на живот у Елиас, а на това, че успя да стори нещо за внука си. Не му се налагаше да стои като вкаменен страничен наблюдател. Можеше да намаже кожата му с крем, можеше да му даде да пие. Вероятно имаше още много неща, които да направи, но бъдещето щеше да покаже. Сега…