Когато мъртвите се пробудят
- Автор: Линдквист Йон Айвиде
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 978-619-150-037-6
- Переводчик: Неда Димова-Бренстрьом
- Жанр: Ужасы
Электронная книга - «Когато мъртвите се пробудят». Краткое содержание книги:
Взеха си довиждане, а Давид задърпа Магнус надолу по стълбите. Докато пътуваха към училище, Магнус му преразказа вчерашния епизод на „Тарзан“, а Давид кимаше, напълно глух за думите на сина си. Когато изминаха половината разстояние до училище, Давид побутна сина си към една пейка.
— Какво има? — попита го Магнус.
Давид положи ръце на коленете си и се втренчи в тротоара. Опита се да угаси огъня в главата си, да се успокои. Магнус се заигра с раницата си.
— Татко! Не си взех плод!
След това му показа празната раница като доказателство, а Давид му рече:
— Ще ти купим ябълка от „Пресбюрон“27.
Делничните им думи и нормалното поведение на Магнус го успокоиха. Лъч светлина разкъса обгърналия го мрак и той видя осемгодишния си син да разглежда задълбочено дъното на раницата си — може би все пак щеше да открие там някоя отдавна забравена ябълка? Утринното слънце осветяваше тънката коса на тила му.
„Никога няма да те оставя, момченцето ми. Каквото и да стане.“
Паниката изчезна, остана единствено дълбоката му скръб. Де да можеше и животът да е толкова безгрижен като тази красива утрин, огряна от лъчите на топлото слънце, които караха въздуха около короните на дърветата и бетонните стени да потрепва. А ето че сега, на път за училище, седеше на една пейка в парка със сина си, останал без ябълка за закуска. Той бе неговият баща, който можеше да влезе в магазина, да извади няколко крони от джоба си, да купи една голяма червена ябълка и да я даде на сина си с думите: „Я виж колко е хубава.“ След това да я пъхне в раницата му.
— Магнус… — започна Давид.
— Да? Предпочитам круша.
— Добре. Чуй сега…
Почти през цялата нощ в съзнанието му се въртеше мисълта за този миг. Какво да каже, как да постъпи. Ева бе тази, която знаеше как се постъпва най-добре в подобни ситуации. Тя обясни на Магнус какво да прави, ако по-големите момчета го тормозят, ако е уплашен или притеснен. Давид можеше да я подкрепя, да ѝ помага по време на разговора, но не знаеше как да започне. Кое бе най-правилно.
— Трябва да знаеш, че… Мама претърпя инцидент тази нощ и сега е в болница.
— Какъв инцидент?
— С колата. Блъснала е лос.
Магнус отвори широко очи.
— Умрял ли е?
— Да. Така мисля. Мама ще отсъства няколко дни… Докато я излекуват.
— Не може ли да я видя?
Давид усети огромна буца в гърлото си, но преди да се разплаче, хвана ръката на Магнус и му каза:
— Още не. Но скоро. Когато се оправи.
Повървяха мълчаливо. Когато наближиха училището, Магнус попита:
— Кога ще се оправи?
— Скоро. Нали искаше круша?
Давид влезе в „Пресбюрон“ и купи круша. Когато излезе навън, намери сина си взрян в рекламните табла на вестниците.
Посочи към тях и попита баща си:
— Вярно ли е?
Давид погледна набързо крещящите черни букви на жълт фон и отвърна:
— Не знам.
След това пъхна крушата в раницата. Магнус продължи да го разпитва през последния участък от пътя, а Давид продължи да го лъже.
Прегърнаха се при портата на училищния двор, а Давид постоя още известно време, загледан в гърба на Магнус, който влезе през високата порта с подскачащата голяма раница на рамене.
Долови отделни думи от разговора на двама други родители, които стояха наблизо.
— Като от филм на ужасите… зомбита… остава ни само да се надяваме, че ще успеят да приберат всички… представи си какво ще направят децата…
Децата им бяха в един клас с Магнус. Изведнъж го обхвана ярост. Искаше му се да им се нахвърли, да ги разтърси и да им изкрещи, че това не е никакъв филм, че Ева не е зомби, а просто се е събудила отново и скоро всичко ще се оправи.
Жената сякаш усети бликащата от него ярост, защото се обърна и го погледна. Хвана се с ръка за устата и очите ѝ се изпълниха с жал. Приближи се до Давид, потрепервайки нервно с ръка, и му каза:
— Съжалявам… Чух… Толкова ужасно…
Давид я погледна враждебно и попита:
— Какво имате предвид?
Очевидно жената не очакваше подобна реакция и вдигна ръце, сякаш за да се защити от гнева на Давид.
— Да — продължи тя. — Разбирам… Показаха го по новините тази сутрин…
Изминаха няколко секунди, преди Давид да осъзнае за какво става дума. Напълно бе забравил разговора с репортера. Струваше му се напълно безсмислен и не смяташе, че ще стане достояние на външния свят. Сега и мъжът се приближи.
27
Верига павилиони за вестници, бонбони, сладолед, плодове и сандвичи. — Б.пр.