Когато мъртвите се пробудят
- Автор: Линдквист Йон Айвиде
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 978-619-150-037-6
- Переводчик: Неда Димова-Бренстрьом
- Жанр: Ужасы
Электронная книга - «Когато мъртвите се пробудят». Краткое содержание книги:
Развълнуван от успеха, Малер отново хвана чашата и я доближи до устата на Елиас. Този път обаче изля течността твърде бързо и тя изтече обратно от устата на момчето. Гръклянът му не помръдна.
— Почакай… почакай…
Малер изтича в кухнята, извади от аптечката спринцовка, която бе получил със сиропа алведон, когато Елиас веднъж имаше температура. Напълни я със солена вода от чашата и бавно избута десет милилитра между устните на Елиас. Той преглътна. Малер продължи, докато не изпразни спринцовката. След десет минути Елиас бе изпил цялата чаша и Малер отново положи мократа му главичка на възглавниците.
Не бе настъпила някаква осезаема външна промяна, но самият факт, че Елиас прояви воля или поне чисто инстинктивно прие нещо от външния свят…
Малер го зави и легна до него.
Все още миришеше, но водата бе отмила най-страшното. Освен това миризмата бе примесена с аромата на сапун и шампоан. Малер положи глава на възглавницата и замижа, опита се да си представи внучето си такова, каквото бе преди, но не можа. С тези изпъкнали скули, хлътнал нос и устни мекият му профил бе напълно променен.
„Не е мъртъв. Тук е. Всичко ще е наред…“
Малер заспа.
Часовникът на нощното шкафче показваше десет и половина, когато мобилният му телефон звънна и го събуди. Първата му мисъл беше: „Ана!“
Все още не бе говорил с нея, може би вече е била на гробищата. Хвърли бърз поглед към Елиас, който лежеше както го бе оставил, и грабна телефона си.
— Да, Малер на телефона.
— Аз съм, Ана.
По дяволите! Какъв е идиот само! Как можа да заспи? Ана говореше съвсем приглушено, гласът ѝ трепереше. Значи е ходила на гробищата. Малер спусна крака на земята и седна в леглото.
— Здравей… Как си?
— Татко, Елиас го няма.
Малер си пое въздух, за да ѝ разкаже, но Ана го изпревари.
— Двама мъже дойдоха преди малко и ме заразпитваха дали… Татко… тази нощ… много мъртъвци са се събудили из целия град.
— Какви бяха тези мъже?
— Татко, не чуваш ли какво ти говоря! Слушай! — Гласът ѝ бе напълно истеричен, сякаш всеки момент щеше да му се развика. — Мъртвите са се събудили, а Елиас… Казаха, че гробът му…
— Ана, Ана, успокой се. Тук е.
Малер погледна към главата на Елиас, както лежеше върху възглавниците, и го погали по челото с ръка.
— Тук е. При мен. — В другия край на линията настъпи тишина. — Ана?
— Жив… ли е? Елиас? Това ли искаш да ми кажеш…?
— Да. Или…
В телефонната слушалка се чу пукот.
— Ана? Ана?
Чу я как отваря и затваря вратата в далечината.
„По дяволите…“
Изправи се сънено. Ана щеше да дойде всеки миг. Трябваше…
Какво трябваше?
„Трябва да го подготвя.“
Щорите в спалнята бяха спуснати, но въпреки това човек веднага забелязваше настъпилата у Елиас промяна. Малер набързо извади едно одеяло от гардероба и го метна през корниза на пердетата. Светлината се прокрадна отстрани, но въпреки това стаята бе значително по-мрачна.
„Дали да не запаля свещ? Не, съвсем ще заприлича на панихида.“
— Елиас? Елиас?
Не последва отговор. С треперещи ръце Малер напълни спринцовката с последните капки вода от чашата и я допря до устните на Елиас. Може би просто му се привидя, заради мрака, но му се стори, че Елиас не просто преглътна течността, а дори разтвори леко устни, за да поеме спринцовката.
Нямаше време да се замисля повече за това, защото чу как входната врата на сградата се отвори и излезе в коридора, за да посрещне Ана. След десет секунди, през които през съзнанието му прелетяха куп мисли, на вратата се позвъни. Малер си пое дълбоко въздух и отвори.
Ана бе само по тениска и бикини. Без обувки.
— Къде е той, къде е?
Вмъкна се в апартамента покрай баща си, но той успя да я хване и задържи.
— Ана, чуй… Ана.
Тялото ѝ се заизвива в ръцете му.
Тя извика:
— Елиас!
Опита се да се освободи. Малер извика колкото му глас държи:
— АНА! МЪРТЪВ Е!
Ана спря да се бори и го погледна объркана. Клепачите и устните ѝ трепереха.
— Мъртъв? Но… но… ти каза… те казаха…
— Ще ме изслушаш ли за секунда?
Ана изведнъж се отпусна, вероятно щеше да се строполи на пода, ако Малер не бе успял да я хване и да я сложи да седне на стола до телефона. Главата ѝ се въртеше отляво надясно и обратно като под действието на някаква невидима сила. Малер застана пред нея и блокира пътя към спалнята. После се наведе напред и хвана ръката ѝ в своята.