Когато мъртвите се пробудят
- Автор: Линдквист Йон Айвиде
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 978-619-150-037-6
- Переводчик: Неда Димова-Бренстрьом
- Жанр: Ужасы
Электронная книга - «Когато мъртвите се пробудят». Краткое содержание книги:
Флора взе тубата за вода, седна на плоския багажник и потеглиха. Първо обиколиха района и взеха още три туби, оставени пред няколко входа. С това се изчерпваше целият бизнес на Петер — охраняваше колелета и снабдяваше жителите на Хеден с различни неща, включително вода. С припечелените около хиляда крони на месец пазаруваше храна в „Оверскотсбулагет“ и така успяваше да оцелее. Понякога търговците на пазара в „Ринкебю“25 му даваха по някой кашон с изостанали зеленчуци в края на работния ден.
Преминаха с друсане през полето, продължиха надолу по главния път за Акала и напълниха тубите на бензиностанция „Шел“. Наближаваше девет и първите страници на вестниците вече красяха рекламните табла.
На първа страница на вестника, обещаващ богат снимков материал, имаше фотос на някакъв ръкопашен бой. Хора в бели дрехи се бореха с голи старци сред стоманени маси. Другият вестник пък бе поместил фотография, която напомняше афиш на филм на ужасите — няколко старци в бели чаршафи обикаляха между надгробните плочи.
— Погледни — рече Флора.
— Ей сега — отвърна ѝ Петер. — Ще ми помогнеш ли с тубите?
Натовариха заедно четирите двайсетлитрови туби, а Флора се огледа наоколо и остана силно разочарована. Всичко изглеждаше напълно нормално. Утринното слънце печеше лениво над главите на хората, които зареждаха колите си с бензин или се разхождаха по тротоарите. Влезе в бензиностанцията и купи и двата вестника. Продавачът прибра парите, без да промълви и дума. Когато отново излезе навън, видя как някакъв чичо бе клекнал до колата си и помпаше гумите.
„Сякаш нищо не се е…“
Петер запали мотора, Флора се качи на багажника му, за да придържа тубите, докато караха през неравното поле. По нищо не си личеше, че тази нощ светът се е преобърнал с главата надолу.
Бе гледала трилогията за зомбита на Ромеро26 и макар да не бе очаквала събитията от филмите да се случат в действителност, все пак си мислеше, че би трябвало да предизвикат далеч повече реакции от гръмките заглавия на вестниците. Петер нито я заразпитва, нито се притесни. Затова отиде при него. За да избяга от суетата. Но сега, докато седеше на подрусващия се багажник, прегърнала тубите, усети силно желание да се върне в града, в училището си и да се потопи в истеричната атмосфера, която вероятно цареше там.
„Ами ако това е всичко? Поредната новина, за която хората ще говорят около седмица и… край.“
Удари с юмрук по една от тубите и затвори очи, когато усети парещата болка на напиращите навън сълзи. После отново цапна тубата. Петер не я попита защо.
Улица „Индустригатан“, 07,41
— Как си, миличък? Да не си болен?
— Не, просто… не спах добре.
— Как мина шоуто?
— Нямаше шоу. Заради проблемите с тока. Мисля, че трябва да си тръгваме вече.
Давид протегна ръка към Магнус, който стоеше до баба си. Той му се усмихна широко и каза:
— Гледах телевизия до десет и половина! Нали, бабо?
— Да — потвърди тя и се усмихна виновно. — Не можахме да го спрем, а и така ме болеше глава…
— Мен също всъщност — прекъсна я Магнус. — Но продължих да гледам въпреки това. Даваха „Тарзан“.
Давид кимна механично. Имаше чувството, че главата му е пълна с огнена лава и ако остане още минута тук, ще се пръсне. Не бе мигнал цялата нощ, а едва в шест сутринта му съобщиха, че Ева е преместена в „Съдебна медицина“. След това безуспешно се опита да намери някого, с когото да поговори по въпроса, прибра се вкъщи, напръска лицето си със студена вода и прослуша телефонния секретар.
Нямаше съобщения от болницата. Бяха му звънели само журналисти и бащата на Ева, който се чудеше защо не е дошла. Давид нямаше сили да говори нито с него, нито с майка си. За щастие тя бе пропуснала събитията от изминалата нощ.
Когато Магнус го хвана за ръката, Давид го дръпна доста рязко. В този миг майка му сбърчи чело и попита:
— Наред ли е всичко с Ева?
— Да. Трябва да си тръгваме.
25
Квартал на Стокхолм, заселен най-вече с емигранти. — Б.пр.
26
Става дума за американския режисьор и сценарист Джордж Ромеро (1940): „Нощта на живите мъртви“, „Зората на мъртвите“ и „Земята на мъртвите“. — Б.пр.