Знакът на Атина
- Автор: Риордан Рик
- Серия: The Heroes of Olympus #3
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Егмонт
- ISBN: 978-954-27-0866-7
- Переводчик: Александър Драганов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Знакът на Атина». Краткое содержание книги:
Пърси и Джейсън изтеглиха мечовете си. Пайпър стоеше на пътя между тях, замръзнала от ужас. Внезапно разбра, че силата на Гея е навсякъде. Слънчогледите се обърнаха към тях. Пшеницата се наклони, подобно на милион коси.
— Добре дошли на моя купон — промърмори Гея. Гласът й напомни на Пайпър за растяща царевица, съскащия пукащ звук, който бе чувала в дома на дядо Том в тихите нощи на Оклахома. — Какво каза Бакхус? — подигра се богинята. — Хората търсят простички неща. Е, аз също искам нещо съвсем простичко — кръвта на героиня, а също и на герой. Пайпър, избери, моля те, кое от момчетата да загине с теб.
— Гея! — извика Джейсън. — Престани да се криеш в житата! Покажи се!
— Какъв дух, каква борбеност — изсъска Гея. — Но другият, Пърси Джаксън, също става. Избери, Пайпър Маклийн. За да не избера аз.
Сърцето на Пайпър затупка бясно. Гея искаше да я убие. Това не беше изненадващо. Но защо искаше от нея да избере кое от момчетата да умре? Нима щеше да пощади някой от тях?
Това беше капан.
— Ти си луда! — извика Пайпър. — Няма да избера жертва за теб!
Внезапно Джейсън изпъшка и се изправи на седлото си.
— Джейсън! — извика Пайпър. — Какво ти е?
Той я погледна, а на лицето му бе изписано изражение на мъртвешко спокойствие. Очите му вече не бяха сини.
Бяха от чисто злато.
— Пърси, помощ! — извика Пайпър и отстъпи назад.
Пърси обаче се отдалечи от тях. Той спря на около десет метра надолу по пътя и завъртя пегаса си към тях. Изтегли меча си и го насочи към Джейсън.
— Един от нас трябва да умре — каза той, но с чужд глас. Дълбок и кух, все едно някой говореше от вътрешността на оръдие.
— Аз ще избера — отговори Джейсън със същия глух глас.
— Не! — извика Пайпър.
Полята около нея запукаха и засъскаха, смеейки се с гласа на Гея, докато Джейсън и Пърси се спускаха един към друг с оръжие в ръка.
XI. Пайпър
Ако не бяха конете, Пайпър щеше да е мъртва.
Джейсън и Пърси се спуснаха един към друг, но Буря и Блекджак ги забавиха достатъчно и Пайпър успя да отскочи от пътя им. Тя застана на края на пътя и погледна — замаяна и ужасена — назад към момчетата, които кръстосаха мечове. Златен срещу бронзов. Полетяха искри. Виждаше остриетата им размазано от скоростта, с която нападаха и блокираха. Земята под тях се разтърси. Пайпър не можеше да повярва с каква бързина се бият двамата. Конете им се опитаха да ги разделят — Буря затрещя възмутено, а Блекджак размаха криле.
— Спрете! — извика им Пайпър.
За миг Джейсън се вслуша в гласа й. Златните му очи се обърнаха към нея и тогава Пърси нападна и удари Джейсън с меча си. Слава на боговете, той бе завъртял меча си така, че нанесе удара с плоската страна. Пайпър не знаеше дали го е сторил нарочно, или случайно. Така или иначе, ударът срещна Джейсън в гърдите и бе достатъчно силен, за да го събори от коня.
Блекджак отстъпи назад, когато Буря се изправи объркан на задните си крака. Гръмотевичният кон се стрелна към слънчогледите и изчезна в облак пара.
Пърси се опита да насочи пегаса си към Джейсън.
— Пърси! — извика Пайпър. — Джейсън е твой приятел! Хвърли оръжието!
Пърси отпусна ръката, с която държеше меча си. Може би Пайпър щеше да успее да го очарова, ако Джейсън не бе скочил отново на крака.
Синът на Юпитер нададе крясък и от ясното небе се спусна мълния. Тя рикошира от меча му и събори Пърси от коня. Блекджак изцвили уплашено и избяга към нивите. Джейсън се спусна към Пърси, който бе паднал по гръб. От дрехите му се издигаше пушек.
За един ужасен миг Пайпър изгуби гласа си. Гея сякаш й шепнеше: „Защо не оставиш Джейсън да го убие?“.
— Не! — извика тя. — Джейсън, спри!
Той замръзна. Мечът му бе на сантиметри от лицето на Пърси.
Синът на Юпитер се обърна към нея. Златната светлина в очите му замига несигурно.
— Не мога да спра. Един от нас трябва да умре.
Нещо в този глас притесни Пайпър. Това не беше Гея, но не беше и Джейсън. Беше някой, на когото английският му бе най-много втори език.
— Кой си ти? — попита Пайпър.
Лицето на Джейсън се изкриви в жестока усмивка.
— Ние сме ейдолони. Ще живеем отново.
— Ейдолони? — Пайпър започна да изрежда на ум създанията, за които бе учила в лагера на нечистокръвните. Никога не бе чувала за такова същество. — Ти си някакъв призрак! — извика тя.