Момчешки живот
- Автор: МакКаммон Роберт Рик
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: ИК „Изток-Запад“
- ISBN: 978-619-152-271-2
- Переводчик: Елена Павлова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Момчешки живот». Краткое содержание книги:
— Сядайте! — нареди кметът Суоп на семейство Моултри и те се подчиниха. Задниците им за малко да счупят пейката.
— Усещам някакво… разединение тук — продължи Върнън.
В дъното на гърлото ми напираше кикот, но татко ме стисна за китката, и то толкова силно, че задави смеха ми. И други сред присъстващите се въртяха неловко на местата си, особено някои от по-възрастните овдовели жени.
— Кмете Суоп, може ли да се кача на подиума?
— Боже, опази ни… — прошепна татко, а мама потрепери с беззвучен смях, напиращ в ребрата й.
— Ами… предполагам, че може, Върнън. Разбира се. Ела насам! — кметът Суоп отстъпи назад, а димът от лулата се виеше около главата му.
Върнън Такстър се изкачи на подиума и се обърна към присъстващите. Беше много блед на светлината на лампите. Целият беше блед.
Беше гол-голеничък. Един парцал нямаше на себе си.
Чурката и топките му висяха пред очите на всички. Той беше слабичък, вероятно защото ходеше толкова много. Подметките на краката му сигурно бяха по-корави и от сушена кожа. Дъждовни капки блестяха по бялата му плът и косата му също бе мокра. Беше като излязъл от снимките на тъмнокожи хиндуистки мистици, бях виждал такава в един от броевете ми на „Нашънъл Джиографик“, обаче, разбира се, той не беше нито мургав, нито индиец. Можех да се обзаложа, че не е и мистик. Върнън Такстър си беше откровено, от-глава-до-пети, изкукал.
Разбира се, разхождането из града в костюм марка „Както мама ме е родила“ не беше новост за Върнън Такстър. Той го правеше непрекъснато, щом времето започнеше да се затопля. Човек не го мяркаше много-много през късна есен или през зимата. Когато за първи път се появяваше през пролетта, представляваше стряскаща гледка. До юли хората вече не го и забелязваха, през октомври падащите листа бяха по-интересни от него. След това отново настъпваше пролет и ето ти го Върнън Такстър, изложил на публично обозрение семейните си бижута.
Човек да се зачуди защо ли шериф Еймъри не си плюе на ръцете и не завлече Върнън в затвора за непристойно разголване. Причината да не го направи се наричаше Муърууд Такстър — бащата на Върнън. Муърууд Такстър притежаваше банката. Притежаваше също мандра „Грийн Медоус“ и компанията „Зефир Риъл Истейт“. Кажи-речи всяка къща в града беше ипотекирана през банката на Муърууд Такстър. Той притежаваше земята, на която се издигаше кино „Лирик“, също и парцелът, на който стоеше сградата на общината. Притежаваше всяка цепнатина по „Мърчант Стрийт“. Негови бяха и оръжейниците в Брутън, имаше и собствено имение с двадесет и осем стаи на върха на „Темпъл Стрийт“. Страхът от Муърууд Такстър, който беше над седемдесетте и рядко се появяваше пред хора, беше нещото, което държеше шериф Еймъри на мястото му и позволяваше на четиридесетгодишния Върнън да обикаля гол улиците на родния ми град. Положението си бе все такова, откакто се помня.
Мама ми беше казвала, че Върнън навремето бил наред, но после написал книга и заминал за Ню Йорк с нея, и година по-късно се върнал у дома да обикаля наоколо гол и луд.
— Дами и господа — поде Върнън, — и деца, също, разбира се… — той разпери крехките си ръце и сграбчи ръбовете на катедрата. — Изправени сме пред много сериозна ситуация.
— Мамо! — внезапно изписка Демонката. — Виждам му чур…
Длан с космати кокалчета се лепна върху устата й. Предполагам, че старият Такстър притежаваше и тяхната къща, заедно с всичко останало.
— Много сериозна ситуация — повтори Върнън, забравил за всичко, освен за собствения си глас. — Татко ме прати тук с вест за вас. Каза, че очаква от хората в този град да покажат истинско братство и християнска добродетел в този миг на затруднение. Господин Вандеркамп Старши, моля?
— Да, Върнън? — обади се старецът.
— Бихте ли бил така любезен да водите списък на онези силни телом и добродетелни духом хора, които вземат от вас шанцови инструменти с цел да помогнат на жителите на Брутън? Татко би оценил помощта Ви!
— С удоволствие — съгласи се г-н Вандеркамп Старши, който беше богат, но не чак толкова, че да каже „не“ на Муърууд Такстър.
— Благодаря Ви. Така татко ще разполага със списък под ръка, когато се вдигнат лихвите по заемите, а те непременно ще се вдигнат в тези неспокойни времена. Татко винаги казва, че онези мъже — и жени, — които не си мърдат пръста да помогнат на съседите си, следва да се наблюдават особено внимателно! — Върнън се усмихна, загледан в публиката си. — Някой друг да има въпроси?