Момчешки живот
- Автор: МакКаммон Роберт Рик
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: ИК „Изток-Запад“
- ISBN: 978-619-152-271-2
- Переводчик: Елена Павлова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Момчешки живот». Краткое содержание книги:
— Я чакай една минутка, Лутър!
Мъжът, който заговори, се изправи. Човек не можеше да го пропусне. Мисля, че на негово име е била кръстена една книга за бял кит. Г-н Дик Моултри имаше червендалесто, подпухнало лице и сини джинси, в които щяха да влязат едновременно татко, шеф Марчет и кметът Суоп. Той вдигна обвинително ръка и насочи показалеца си към кмета.
— Значи квото ни казваш, както ми се чини, е да зарежем собствените си домове! Дасър! Зарежете си къщята и вървете да се напъвате да спасявате банда чернилки!
Този коментар заби клин в глината на сплотеното гражданство. Някои от присъстващите се развикаха, че г-н Моултри се бърка, а други крещяха, че е съвсем прав.
— Дик — обади се кметът Суоп, напъхвайки лулата в устата си, — нали знаеш, че ако реката прелее, винаги се почва в Брутън. Там е низината. Ако успеем да спрем водата там, то…
— Амче де са хората от Брутън? — попита г-н Моултри и голямата му квадратна глава се завъртя наляво-надясно. — Не виждам тъмни муцуни тука! Къде са? Как тъй не са туканкана да просят помощ от нас?
— Понеже те никога не молят за помощ — кметът изригна струя синкав дим — парният локомотив започваше да дига налягането. — Гаранция давам, че вече са наизлезли на речния бряг и се мъчат да строят дига, но няма да помолят за помощ, ако ще водата да им стигне и до покривите. Дамата няма да позволи. Но те се нуждаят от помощта ни, Дик! Също като миналия път.
— Ако имаха капка здрав разум, щяха да се изнесат! — настоя г-н Моултри. — По дяволите, писна ми и от тая смахната Дама! За каква се мисли тая, за проклета кралица?
— Седни, Дик! — каза му шеф Марчет. Пожарникарят беше едър мъж с издялано лице и пронизващи сини очи. — Нямаме време да се разправяме сега!
— Как пък да нямаме! — г-н Моултри беше решил да се инати. Лицето му бе почервеняло като пожарен кран. — Нека Дамата дойде тука, в земята на белите хора, и ни помоли за помощ!
Това изказване предизвика буря от одобрителни и разгневени викове. Съпругата на г-н Моултри, Федър, се изправи до него и се провикна:
— Амчи да!
Тя имаше платиненоруса коса и беше по-скоро гюле, а не перце37.
Г-н Моултри надвика шумотевицата:
— Нема си давам зор зарад некви негри!
— Но, Дик… — поде кметът Суоп, сякаш изумен от обрата на нещата, — те са наши негри!
Виковете и крясъците продължиха, неколцина разправяха, че е християнско дело да предпазим Брутън от наводнение, други пък настояваха, че наводнението им идва таман навреме и дано вземе, та отнесе Брутън веднъж завинаги. Родителите ми си мълчаха, както и повечето от останалите — това беше война на големите усти.
Внезапно започна да се разпространява тишина. Разнесе се отпървом от дъното на залата, където хората бяха струпани около вратата. Някой се изсмя, но смехът бе задушен почти незабавно. Неколцина от присъстващите започнаха да мърморят и да шепнат. А след това един мъж си проправи път през залата и човек би могъл да си помисли, че Червено Море се разтваря, толкова пъргаво отстъпваха присъстващите, за да му направят път.
Мъжът се усмихваше. Имаше младежко лице и светлокафява коса, оредяваща на челото.
— За какво е всичката олелия? — попита той. Имаше южняшки акцент, но човек можеше да познае, че е добре образован. — Проблем ли има, кмете Суоп?
— Ами… не, Върнън. Няма проблеми. Нали, Дик?
Г-н Моултри изглеждаше така, сякаш е готов да плюе огън и жупел. Под купата платинени къдрици лицето на жена му беше по-червено от коледно цвекло. Чух момчетата Бранлин да се хилят, но някой им изшътка.
— Надявам се да няма проблеми — рече Върнън, все още с усмивка. — Знаете колко мрази татко проблемите!
37
Федър (feather) — перо, перушинка.