Момчешки живот

Коли и пикапи преливаха в паркинга на общината. В далечината светкавица проряза небесата и озари ниските облаци. Новодошлите биваха насочвани към главната съвещателна зала — голямо помещение със стенопис на тавана, на който бяха нарисувани ангелчета, разнасящи бали с памук; картината бе реликва от времето, когато тук са се провеждали търговете на памучната реколта, преди двайсет години, преди сушилните и складовете за памук да бъдат преместени в недосегаемия за наводнения Юниън Таун. Намерихме си места на една от пускащите тресчици пейки, което си беше късмет, понеже идваха още много хора, и скоро нямаше да има място дори да се диша. Явно на някой му бе останал достатъчно здрав разум да включи вентилаторите, но бълващият от устите на хората горещ въздух сякаш бе не охладим. Г-жа Кейти Ярбъро, една от най-големите клюкарки в града, се пъхна до мама и започна да дърдори оживено, докато съпругът й, който също беше млекар в „Грийн Медоус“, приклещи баща ми. Видях Бен да влиза с г-н и г-жа Сиърс, но те седнаха срещу нас в другия край на стаята. По петите на чудовищната си майка и кльощавото си татенце влезе Демонката, чиято коса изглеждаше така, сякаш все едно току-що е била сресана с грес. Намериха си места близо до нас и аз се втресох, когато тя улови отвратения ми поглед и ми се ухили. Преподобният Ловой дойде със семейството си, появиха се шериф Еймъри и съпругата му с дъщерите им, семейство Бранлин също, както и г-н Парлоу, г-н Долар, Дейви Рей и родителите му, мис Синьогласна и мис Зеленогласна, както и още много хора, които не познавах добре. Залата се препълни.

— Тишина, моля! Тишина!

Г-н Уайн Джили, заместник-кметът, се бе качил на подиума, където навремето са стояли аукционерите на памук, а зад него на маса седяха кметът Лутър Суоп и шефът на пожарната Джак Марчет, който беше също и шеф на „Гражданска защита“. — Тишина! — изрева г-н Джили, а по кльощавия му врат изпъкнаха вени.

Разговорите замлъкнаха и кметът Суоп се изправи, за да говори. Той беше висок и слаб, на около петдесет години, и имаше издължено, мрачно лице и сива коса, зализана назад от „вдовишкия връх“. Той вечно дърпаше от лулата си от бриаров корен36, досущ локомотив, горящ въглища при изкачване на дълъг, стръмен склон, и носеше идеално изгладени панталони и ризи с инициалите си, извезани на предния джоб. Имаше излъчване на преуспял бизнесмен, какъвто и беше — притежаваше както „Мъжка мода Стаг“, така и „Ледената Къща на Зефир“, които бяха в ръцете на рода му от години. Съпругата му, Лана Джийн, седеше до д-р Къртис Париш и жената на доктора, Брайти.

— Предполагам, че всички вече са научили лошата новина — поде кмета Суоп. Той имаше кметски вид, но говореше така, сякаш устата му е пълна с овесена каша. — Ора, нямаме много време да знайте! Шеф Марчет ми рече, че реката вече е на ниво наводнение. Когато оная вода от Лейк Холман стигне до тука, ще ни се стовари същински проблем. Може да е най-лошото наводнение, дет сме имали. Което значи, че Брутън ще бъде залят първи, понеже е най-близо до реката. Банди, къде си? — кметът се огледа и г-н Вандеркамп Старши вдигна тънката си ръка. Кметът Суоп ни каза: — Г-н Вандеркамп ще отвори железарския магазин. Той има лопати и чували за пясък, които можем да използваме да почнем са си строим собствена дига помежду Брутън и реката, и що пък да не успеем да спрем най-лошата част на наводнението. Което значи, че всички требе да се фащат за работа: мъже, жени и децата също. Обадих се във въздушната база „Робинс“, оттам ще пратят хора на помощ. Идват и помагачи откъм Юниън Таун. Тъй че всички, способни да работят, требе да идат до Брутън и да са готови да размахат лопатите.