Три метра над небето
- Автор: Моча Федерико
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: ИК „Skyprint 04“
- ISBN: 978-954-390-100-5
- Переводчик: Нели Раданова
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Три метра над небето». Краткое содержание книги:
Всъщност не е трудно да се разбере защо книгата на Федерико Моча завладява сърцата на милиони тийнейджъри по света. „Лошото момче“ Степ и ученичката Баби живеят в различни светове, но когато се срещат експлозията избухва — груба и същевременно безкрайно нежна. Защото само любовта може да те накара да забравиш всичко останало… и да се почувстваш три метра над небето.
— И него не съм.
Баби я погледна смаяно и Палина се разсмя.
— Стига бе, естествено, че съм го гледала! Обаче предпочитам да живея, вместо да гледам филми!
— Е, да. Защото кой идиот ще тръгне да прави филм за Палина, дето излизала с Поло! И кой идиот ще седне да го гледа…
— Аз и ти!
— Забрави! Аз тоя тип не искам да го виждам!
— Тогава и мен няма да виждаш, защото с Поло вече сме гаджета.
Баби спря насред улицата.
— Кажи, че се шегуваш!
Палина й направи знак да я последва:
— Хайде, давай! Знам, че се радваш за мен, но не искаш да си признаеш.
— Ама той ти открадна парите!
— Много важно! Заведе ме на обяд!
— С твоите пари!
— И по-добре! Обикновено като излезеш с някое момче и то те заведе на пицария, после се чувстваш длъжна да го целунеш. В моя случай беше свободен избор!
Баби я настигна.
— Каза ли на Дема?
— Разбира се, че не.
— Трябва да му кажеш!
— „Трябва, трябва!“ Ще му кажа, когато реша.
— Не, кажи му веднага! Ако го чуе от друг, ще му стане много гадно. Той е влюбен в теб.
— Глупости, няма такова нещо.
— Така е и ти го знаеш. Като се прибереш, веднага му се обади.
— Ако искам, ще му се обадя. Ако не — няма.
— Знаеш ли какво ще ти кажа, радвам се, че леля донесе само един уокмен, защото ти изобщо не заслужаваш!
Баби затича по-бързо. Палина стисна зъби и реши да не се предава.
— Ако ми трябва уокмен, Поло ще ми подари.
— Естествено, като го открадне от мен!
Палина се разсмя.
— Хайде стига, не искам да се караме. Ти не знаеш нищо за него… Няма пари, баща му е гадняр… Не му е лесно. А иначе е много як, с мен се държи адски мило.
— И не ти пука как се държи с другите?
— Ще се поправи.
— Ще видим.
— Ето така ми харесваш! — Палина се усмихна. — Обещавам ти: като се върна вкъщи, ще се обадя на Дема.
Стигнаха до детската площадка. По пързалките се спускаха кресливи хлапета, загрижени майки ги наблюдаваха, готови да им се притекат на помощ. Едно високо русо момче правеше упражнения на висилката. Беше Марко. До него стърчеше момиче.
— Баби!
Не се бяха виждали от осем месеца. Баби се изчерви, стана й неудобно. Странно, този път сърцето й не се разтуптя.
— Как си? — Той я целуна по бузата.
— Добре, а ти?
— Супер! Запознай се с Джорджа.
Тя й подаде ръка. И Палина я поздрави, но си личеше, че би предпочела да избегне тази среща.
Марко забърбори, както обикновено. „Търсих те по телефона… Никога не се обаждаш… Видях една твоя приятелка… Иначе какво правиш? О, вярно, тая година си на матура… Гледай да се подготвиш добре…“ Баби не го слушаше. Спомни си всички онези моменти, които бяха прекарали заедно. Любовта, разочарованието, сълзите. Видя й се напълнял. Косата му беше мръсна, дори оредяла. И какъв умрял поглед… Липсваше му живец. Как е възможно да е харесвала тоя тъпак? Ами гаджето му — за нищо не става! Говориха пет минути, но вълшебният мост беше рухнал. Къде отиде всичко, което съществуваше между тях?
Баби хукна отново по улицата, включи уокмена, усили звука докрай и подаде слушалките на Палина. Заслужи си ги, нали точно тя я спаси.
20.
Една година по-рано.
— Баби, Баби!
Даниела пристъпваше нетърпеливо пред вратата на банята, но Баби не я чуваше. Стоеше под душа, а радиото в банята гърмеше с пълна сила. Накрая спря водата, протегна ръка и намали звука.
— Какво има?
— Е-е-е, от един час ти чукам! Палина те търси по телефона!
— Кажи й, че ще й звънна след малко.
— Ама много спешно било.
— Ох, добре. Ще ми донесеш ли телефона?
— Ето го.
Баби открехна вратата. Даниела беше там със слушалката в ръка.
— И по-бързо, че чакам Джулия да се обади.
— Ало? Аз съм. Какво толкова спешно има?
— Нищо, просто исках да те чуя. Какво правиш?
— Къпя се. Не знам как го правиш, но ми се обаждаш винаги, когато вляза под душа.
— Нямаше ли да излизаш с Марко?
— Не, тази вечер ще ходи у някакъв негов приятел да учи. След два дни има изпит по биология.
Палина реши да не й казва…
— Добре, тогава ще мина да те взема след десет минути.