Ангел на мрака

— Но не и с всички останали?

— Беше доста възрастен. Мисля, че на млади години е бил по-безмилостен и амбициозен. Имал съпруга преди, още преди да се родя, и деца. Струва ми се, че не се е отнасял с тях твърде добре. Но когато се запознахме, вече бе станал по-мек и отстъпчив.

Мат се замисли за Андрю Джейкс. Колко лош съпруг е бил за майка му, как бе изоставил него и Клеър без никакви угризения и как в старческите си години бе станал мил и любящ съпруг на Анджела.

— Май хората се променят — отбеляза той.

— Да, променят се. Но миналото не може да бъде променено и никой не може да избяга от справедливостта. Всички трябва да изкупим греховете си. Трябва да платим цената.

Думите й му се сториха странни и не знаеше как да реагира. Дали искаше да каже, че Майлс Баринг си е заслужавал случилото се? Едва ли. Тъгата й по изгубения съпруг изглеждаше съвсем искрена, а и тя говореше за него с очевидно уважение и привързаност. Но пък какви грехове и изкупления имаше предвид? Вероятно бяха попрекалили с виното.

Както и да е. Мат беше благодарен, когато слугинята се върна да разчисти масата, а после донесе безкофеиново кафе и парче яркозелен пандан, сладък оризов сладкиш, с което наруши неудобното мълчание. Докато пиеха кафето си, заговориха за други неща, като всеки от тях явно се наслаждаваше на компанията на другия. Лиза му зададе безброй въпроси за детството му. Изглеждаше заинтригувана от това, как Андрю Джейкс бе изоставил семейството си, и като че ли не можеше да повярва, че той, майка му и Клеър бяха живели толкова щастливо след развода. Но пък когато Мат я попита за нейното детство, тя нямаше желание да говори. Израснала в Ню Йорк, но не била щастлива там. Имала сестра, но не поддържали връзка от дълго време. Това бе единственото, което успя да измъкне от нея.