Ангел на мрака

— Икономката ти има страховит замах. Все едно съм изкарал десет рунда с Андре Уорд10.

— Нямам представа кой е този — лаконично отвърна Лиза. — Но всъщност изкара един рунд със седемдесет и две годишна баба.

Мъжът се усмихна срамежливо.

— Направо е срамно.

— Бих казала, че срамът е последната ти тревога — студено процеди Лиза. — Кой си ти? И защо, по дяволите, проникна с взлом в дома ми?

Мъжът протегна ръка.

— Мат Дейли. Приятно ми е да се запознаем.

— Няма да се ръкувам с теб! Опита се да ме ограбиш… — потрепери тя, — или да ми сториш нещо още по-лошо. Посочи ми една причина да не изискам да те арестуват и хвърлят в затвора.

Мат не можа да не се възхити на начина, по който пищните й гърди се издигаха възмутено от деколтираната й блуза, и на изчервяването й.

„Тя е невероятно красива. Също като останалите“ — помисли си.

— Причината е, че си в смъртна опасност — сериозно каза той. — И не от мен. Лиза Баринг, знам, че нямаш причина да ми се довериш. Но човекът, който уби мъжа ти и нарани теб, е убивал и преди. А съпругите на всичките му жертви също са изчезнали…

— Да, знам, знам — прекъсна го Лиза, като размаха ръка. — Инспектор Лиу ми каза. Иска да ме държи под ключ, докато заловят този тип. Но след като полицията в… колко страни станаха… четири? Та след като полициите в четири страни не са успели да заловят този престъпник през последните десет години, идеята да се мотая сред полицаи не ми се струва привлекателна.

Мат се усмихна. Не знаеше какво точно бе очаквал от Лиза Баринг. Честно казано, предполагаше, че ще е слаба и безмозъчна красавица, от онези, по които дъртите богаташи обикновено си падаха. Но тя нямаше нищо общо с този стереотип. Беше решителна, остроумна и смела. Ако под всички тези качества имаше и мека сърцевина, то тя я криеше отлично. Мат я хареса.

Лиза го изгледа подозрително.

— Все още не си отговорил на първия ми въпрос. Кой си ти? И защо се интересуваш от мен и безопасността ми? Репортер ли си?

— Не, съвсем не. Аз също съм вид жертва. Като теб. Човекът, който уби съпруга ти, уби баща ми.

Лицето на Лиза Баринг пребледня.

Възможно ли беше?

— Кой беше баща ти?

— Андрю Джейкс — отговори Мат и затвори очи.

Зави му се свят и му се доповръща. Той се отпусна обратно на възглавницата.

— Не се чувствам много добре.

Лиза повика една от слугините и й нареди да му донесе чаша вода.

— Изпий я — подкани тя и му поднесе чашата.

Мат изпи водата бавно и започна да се съживява. Лиза, от друга страна, все още изглеждаше шокирана. Накрая тя запита:

— Откъде знаеше, че съм тук, в Бали?

— Не знаех — каза Мат. — Мислех, че още си в болницата в Хонконг. Но никой не ми позволи да се доближа до теб там, а знаех, че съпругът ти притежава вила в Бали, затова дойдох тук да търся следи.