Ангел на мрака
- Автор: Шелдон Сидни, Бэгшоу Тилли
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: БАРД
- ISBN: 978-954-655-425-3
- Переводчик: Елена Чизмарова
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Ангел на мрака». Краткое содержание книги:
Докато се рови в неразрешеното убийство на баща си, Мат открива три сходни убийства и скоро се съюзява с Дани в преследването на гениален неуловим убиец по целия свят. Но в Хонконг всичко започва да се разпада, когато Мат е неустоимо привлечен от последната вдовица — красивата Лиза Баринг, за която Дани подозира, че е много по-опасна от обикновена жертва…
Лиу попита спокойно:
— Как тогава обясняваш факта, че убиецът на господин Баринг се е справил с нея?
— Не се е справил с нея — спокойно отговори Джим Хартман. — Някой го е пуснал в къщата.
— И защо биха го направили?
Хартман сви рамене.
— Аз работя с алармени системи, а не съм детектив, инспекторе. Ти ми кажи. Но единственото обяснение е, че някой нарочно е изключил системата и е пуснал този тип вътре.
— И кой знаеше как да го направи?
За първи път невестулковото лице на англичанина доби озадачен вид.
— Там е работата. Никой. Господин Баринг и аз бяхме единствените, които знаеха как да изключат алармената система. Няма никаква логика.
След като разпитът свърши, инспектор Лиу се метна на метрото до Уан Чай в северната част на острова, за да обядва. Подземните влакове бяха чисти и вървяха навреме, рядкост в Хонконг. Возенето в тях успокояваше Лиу и му помагаше да мисли.
„Няма логика“, бе казал Хартман. Но всъщност имаше. Възможностите бяха очевидни: или Майлс Баринг бе уведомил жена си как да изключи алармената система, или самият Майлс я бе обезвредил и неволно бе отворил вратата на убиеца си.
Дали го е познавал?
Дали е бил любовникът на Лиза?
Дали любовникът на Лиза е бил приятел на мъжа й?
И по-странни неща се бяха случвали.
Инспектор Лиу излезе от метрото и примигна от слънцето като къртица. Мобифонът му звънна в същия миг.
— Лиу.
— Шефе.
Беше един от служителите в екипа за наблюдение, малка, елитна група, изпратена в Бали да държи под око красивата и вироглава госпожа Баринг.
— Направихме няколко по-добри снимки на вилата с дълъг обектив.
— Тя все още не е напуснала имота, нали?
— Не, шефе.
Вила „Мираж“ бе толкова уединена, че бе почти недостъпна и изключително трудна за снимане. Лиу бе опитал да сложи подслушвателни устройства в къщата, но личната охрана на госпожа Баринг си знаеше работата. Никой от хората му не бе успял да се доближи до нея. Лиу се надяваше, че може да извадят късмет, ако жената излезеше от вилата с кола, но досега бе живяла като отшелничка. Струваше му се, че всяко нейно действие бе специално предназначено да го вбесява.
— Но имаме добри новини, шефе. Очевидно във вилата с госпожа Баринг има някакъв мъж.
Лиу едва не се задави.
— Мъж?
— Да, шефе. Западняк. Закусваха заедно на терасата тази сутрин. Изглеждаха… — детективът затърси подходящата дума — интимни.
Ако инспектор Лиу бе по-спонтанна личност, щеше да размаха юмрук във въздуха, за да отбележи триумфа си.
Любовникът на Лиза Баринг! Тя го е закарала там!
Трудно бе да повярваш, че някой може да е толкова безразсъден. Тя не можеше да не се досеща, че полицията я наблюдава, нали? Инспектор Лиу никога не бе се влюбвал и се надяваше това да не се случи и за в бъдеще. Любовта превръщаше хората в глупаци.
Всичко, от което се нуждаеха сега, бяха физическите улики. Ако отпечатъците на този мъж или следи от неговата ДНК се намереха в къщата на Баринг, щяха да разполагат с достатъчно доказателства, за да арестуват и двамата. Дани Макгуайър от Интерпол го бе предупредил, че убиецът вероятно ще остане близо до госпожа Баринг. Също така му бе казал, че докато Лиу държи Лиза Баринг, значи държи и стръвта.
Проблемът бе, че инспектор Лиу вече не държеше Лиза Баринг.
Налагаше му се да проникне във вилата.
16.
Сам до ъгловата маса в тихо кафене, Дани Макгуайър бръсна трохите от шоколадовия си кроасан и зачака пристигането на екипа си. След като инспектор Лиу официално изиска помощта на Интерпол, шефът на Дани, директор Анри Фремьо, неохотно изпрати малка група, която да „посвети не повече от осем часа седмично“ на събиране на доказателства по случая, вече носещ кодовото име „Азраел“.
— От поема е — обясни Дани на Фремьо. — Азраел е ангелът на смъртта.
Фремьо се вторачи тъпо в него. Не се интересуваше от поезия, а само от статистики, факти и резултати. Дани трябваше да оправдае пращането на екипа, и то бързо, ако искаше подкрепата на агенцията да продължи.
Малката група, която Анри Фремьо имаше предвид, се състоеше само от двама мъже, освен Макгуайър. Дани избра Рихард Стури, немски статистик с характер, не по-интересен и забележителен от кроасана, който Дани ядеше в момента, но надарен с изумителен талант да открива важни следи в привидно безсмислени редици числа. Другият избран беше Клод Демартен, специалист криминолог. За истинската детективска работа Дани трябваше да разчита на себе си и на Мат Дейли, неговия човек Хонконг.