Ангел на мрака
- Автор: Шелдон Сидни, Бэгшоу Тилли
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: БАРД
- ISBN: 978-954-655-425-3
- Переводчик: Елена Чизмарова
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Ангел на мрака». Краткое содержание книги:
Докато се рови в неразрешеното убийство на баща си, Мат открива три сходни убийства и скоро се съюзява с Дани в преследването на гениален неуловим убиец по целия свят. Но в Хонконг всичко започва да се разпада, когато Мат е неустоимо привлечен от последната вдовица — красивата Лиза Баринг, за която Дани подозира, че е много по-опасна от обикновена жертва…
— Всъщност, не — отговори тя тихо. — Хайде, да се прибираме. Студено ми е.
Мат бе готов да си отхапе езика. Мразеше моментите, в които Лиза бе завладяна от тъга, особено ако той я бе причинил. Обратно във вилата, те се изкъпаха и облякоха, и пиха горещ сладък чай на верандата. Лиза бе нахлузила къси дънкови шорти и проста бяла тениска. Боса, с полепнала по лицето мокра коса и вдигнати към гърдите й колене, тя приличаше повече на хлапе, отколкото на зряла жена, преживяла тежки изпитания. Мат осъзна стреснато, че по някое време в дългите щастливи дни във вила „Мираж“ бе започнал да гледа на живота си по нов начин — преди Лиза Баринг и след Лиза Баринг. Беше се случило почти без да се усети, но определено бе влюбен в нея.
Преди Лиза Мат бе изгубен. Не само заради решението на Ракел да го напусне, макар че и то го бе засегнало тежко. Имаше и много други причини, които не бе имал време да осмисли досега, дори тук, в пълното спокойствие на острова. Провалената му кариера. Смъртта на втория му баща. Невъзможността да имат деца с Ракел. Дори факта, че никога не бе познавал Андрю Джейкс, който му бе дал живот, но го бе зарязал без угризения. Манията му по убийството на Джейкс и желанието му да направи документалния си филм явно бяха неговият начин да се отдалечи от болката. Но Лиза Баринг му показа по-добър начин.
След запознанството с нея му се струваше, че бреме, което дори не знаеше, че носи, бе паднало от раменете му. Мат бе щастлив, изпълнен с надежда, жив. Каквото и да предстоеше занапред, какъвто и да бе резултатът от работата му с Дани Макгуайър в проследяване на неуловимия убиец, животът с Лиза накара Мат да разбере, че все пак за него имаше бъдеще, при това пълно с възможности. Той все по-често се надяваше, че това бъдеще включваше и присъствието на Лиза.
Имаше и проблеми, разбира се. Засега между тях не се бе случило нищо физическо. Понякога Мат усещаше как Лиза го наблюдава втренчено, докато той седеше пред компютъра или четеше на канапето. Но когато вдигнеше поглед, вниманието й бе насочено другаде. Ала въпреки това взаимното привличане очевидно съществуваше.
Миналата седмица, докато ловяха риба в частното езеро на вила „Мираж“, Лиза се подхлъзна на брега и Мат инстинктивно обви ръка около кръста й. Тя застина. Но след мигновеното колебание не се възпротиви и постепенно се отпусна в прегръдката му. Усещането беше прекрасно. Мат копнееше да стигне по-далеч, но знаеше, че не трябва да прибързва.
„Трябва да съм търпелив — казваше си. — Да я оставя да дойде при мен. Тя тъкмо е загубила съпруга си. Тъкмо е била изнасилена.“
Това беше другият проблем. Лиза никога не говореше за убийството на Майлс и за изнасилването. Сякаш ако откажеше да ги спомене, кошмарите просто щяха да изчезнат. И за свой срам, Мат видя, че й сътрудничеше в мълчанието. И той искаше да забрави миналото. Но убиецът не бе само част от миналото. Той бе все още някъде навън, наблюдаваше и чакаше, планираше следващото убийство.
Мат пристигна в Бали, за да търси следи, които да му помогнат да залови сериен убиец, но позволи любовта му към Лиза и щастието му да го разсеят. Докато гледаше как Лиза отпиваше от чая си сега, той се насили да си припомни.
„Човекът, когото търся, е изнасилил и измъчвал Лиза. Ако се съди по предишните му престъпления, следващата му стъпка е да я отвлече. Да я накара да изчезне като Анджела Джейкс, Трейси Хенли и Ирина Анжу.“
Лиза беше в опасност. А той още нямаше представа как, къде или кога тази опасност щеше да се стовари върху нея. Осени го мисълта, че и собствените му перспективи не изглеждаха особено добри. Който и да бе този човек, той решително убиваше мъжете, свързани с жените жертви. Но това, което го измъчваше истински, бе безопасността на Лиза.
„Не мога да я загубя. Не мога да загубя друг човек, когото обичам. Ако това стане, просто ще полудея.“
Инспектор Лиу включи касетофона, когато Джим Хартман заговори.
Англичанин, израснал в Хонконг, син на богати родители, Джим имаше компания за охранителна електронна техника. Той лично бе надзиравал инсталирането на алармената система в имението на Майлс Баринг на улица „Проспект“.
— Ще ти кажа нещо, приятел — заяви категорично той на инспектор Лиу. — Алармената система си беше съвсем наред.
Висок и слаб, с лице като невестулка и малки очички, Джим Хартман бе готов да защитава свирепо репутацията си.
— Аз лично я инсталирах и имаше повече предупредителни сигнали от нашибания Бял дом, ако извиниш езика ми.