Ангел на мрака

Мат се държеше здраво за парапета, докато слизаше надолу. Главата му беше много по-добре, но все още се чувстваше нестабилен. Вилата излъчваше спокойствие и мир, напомни му за хотел „Аман“ в Мароко, където той и Ракел бяха отседнали през медения си месец. Откак пристигна в Азия, Мат почти не се бе сещал за Ракел и за развода си. Вероятно това беше защитен механизъм. Отрицание. Защо да се тревожи за неща, които не можеше да промени? Знаеше, че все някога щеше да му се наложи да се прибере у дома и да се изправи срещу проблемите си. Но тук, в това вълшебно, идилично място, личните му проблеми изглеждаха нереални.

— По-добре ли се чувстваш?

Мат преглътна с труд. Лиза се бе преоблякла в семпла бяла памучна рокля. Носеше прости еспадрили, а косата й бе вдигната в рошава корона от къдрици на върха на главата й. Ефектът беше зашеметяващ — бе едновременно невинна и опитна, чиста и съблазнителна. Ракел беше хубава жена, но сексуалността й бе груба и натрапваща се, изискваше къси поли и огромни количества грим. Лиза Баринг бе точно обратното. Фразата бе доста изтъркана, но й подхождаше идеално: тя бе естествено красива.

— Много по-добре, благодаря — отговори Мат.

Лиза се настани в единия край на семплата дъбова маса, отрупана с пресни местни продукти: октопод в чеснов сос, папая, топли кифлички, ароматен индонезийски хляб със сусам. Тя махна на Мат да седне.

— Гладен ли си?

— Вече да — отговори той. — Това изглежда страхотно.

— Давай.

Тя се държеше дружелюбно и мило, но все още се усещаше лека тревога. Вероятно това бе неизбежно при дадените обстоятелства, но Мат направи всичко възможно да разсее притесненията й.

— Не те виня, че се съмняваш в мотивите ми — поде той, като струпа солидно количество морски деликатеси в чинията си. — И аз щях да съм предпазлив, ако бях на твое място. Но те уверявам, че искам само онова, което и ти.

— И какво е то?

— Да узнаем истината. И да заловим негодника, който и да е той.

Лиза наля две чаши червено вино и подаде едната на Мат.

— Не съм сигурна, че вярвам в „истината“. Не е само една. Всеки си има различна истина, нали?

Виното беше великолепно. Мат го завъртя в устата си замислено, наслаждавайки се на различните аромати и вкусове, преди да отговори.

— Не съм съгласен. Според мен истината си е истина. Хората лъжат себе си, това е всичко. Виждат само онова, което искат да видят.

— А какво виждаш ти? — попита Лиза бързо.

„Виждам интелигентна, красива, съблазнителна жена, която бих искал да отведа в леглото още този миг.“

Очевидно тя избягваше темата за убийството на мъжа й. Може би все още бе прекалено рано и болезнено да говори за това.

— Виждам жена, която се държи смело, но е ужасена.