Ангел на мрака
- Автор: Шелдон Сидни, Бэгшоу Тилли
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: БАРД
- ISBN: 978-954-655-425-3
- Переводчик: Елена Чизмарова
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Ангел на мрака». Краткое содержание книги:
Докато се рови в неразрешеното убийство на баща си, Мат открива три сходни убийства и скоро се съюзява с Дани в преследването на гениален неуловим убиец по целия свят. Но в Хонконг всичко започва да се разпада, когато Мат е неустоимо привлечен от последната вдовица — красивата Лиза Баринг, за която Дани подозира, че е много по-опасна от обикновена жертва…
Пристигна във вилата късно и бе доста изморена.
— Мисля веднага да си легна, госпожо Харкорт.
— Разбира се, госпожо. Ще помоля Линг да ви донесе малко топло мляко.
Карън Харкорт, икономката на вила „Мираж“, бе ниска, закръглена и с майчински вид. Носеше посивялата си коса на ситни къдрици, които напомняха на Лиза за сладката баба от анимационните филмчета с пилето Туити.
„Ако имах такава майка, животът ми щеше да е толкова различен. Ако имах майка изобщо.“
— Благодаря ви.
Спалнята на Лиза на горния етаж бе подготвена за пристигането й. Махагоновото легло бе оправено и обградено от мрежи против комари. Ароматни свещи хвърляха мека светлина наоколо и изпълваха въздуха с ухание на гардении. Вратите към терасата бяха отворени и оттам се чуваше лекият плясък на вълните долу. Единствената дразнеща нотка бяха снимките в сребърни рамки, поставени на тоалетката, от които се усмихваха тя и Майлс.
„Госпожа Харкорт вероятно е решила, че ще искам да ги гледам и да потъна в спомени.“
Лиза ги напъха в чекмеджето и въздъхна.
Завъртя се и замръзна. До вратата стоеше мъж, закрит от сенките. Лиза не видя лицето му, но и нямаше нужда. Беше мъж. Непознат. В спалнята й. Тя изпищя с пълна сила.
— Помощ! Охрана! Помогнете ми!
Мъжът излезе на светло.
— Моля ви, престанете да крещите. Не съм тук, за да ви нараня.
Лиза повиши глас още повече.
— Нападател! Помощ!
Той тръгна към нея.
— Наистина не исках да ви уплаша. Искам само да поговорим. Аз…
Той се отпусна безжизнено на пода. Зад него стоеше госпожа Харкорт и трепереше като листо. Лиза се вторачи в тежкия, изцапан с кръв тиган в ръката й и припадна.
14.
Мъжът на пода бе напълно неподвижен. От раната на тила му течеше кръв. Двамата пазачи се втурнаха в спалнята, когато Лиза вече започваше да се съвзема.
— Ще повикам полицията — заяви единият.
— Не! — извика Лиза и се учуди от решителния си глас. — Без полиция. Той мъртъв ли е?
Другият пазач клекна до тялото.
— Не, госпожо. Диша.
Мъжът на пода бе блед и рус. Не беше убиецът на Майлс. Само гласът му бе достатъчен, за да й покаже това. Но кой беше? И какво правеше тук?
— Лошо ли е наранен? Нуждае ли се от лекар?
Пазачът хвана китката на мъжа.
— Има силен пулс. Но за всеки случай е добре да го прегледа лекар. Мозъчното сътресение може да е опасно.
Лиза кимна.
— Ще се обадя на Франк.
Доктор Франсис Макгий беше стар приятел на Майлс, вилата му се намираше в другия край на залива. Франк бе пенсионер, но мозъкът му работеше с пълна сила. А най-важното беше, че можеше да се разчита на дискретността му.
Госпожа Харкорт пристъпи напред.
— Трябва да спрем кървенето му веднага. Мога да го превържа, но трябва да ми помогнете да го изправим.
Четиридесет минути по-късно, когато доктор Франк Макгий пристигна, мъжът лежеше облегнат на възглавници в една от стаите за гости на вила „Мираж“. Раната на главата му бе почистена и превързана. Той губеше съзнание от време на време, после се будеше, а двамата пазачи стояха до вратата и напрегнато наблюдаваха всяко негово движение.
— Не беше въоръжен — съобщи Лиза на лекаря. — Но не го знаех тогава. Просто се появи в спалнята ми и аз изпищях. Госпожа Харкорт възнамеряваше само да го обездвижи.