Ангел на мрака

— Лиу не ми разказа много. Сподели само, че подобни престъпления са били извършени и преди, че Интерпол смятал, че е възможно да са дело на сериен убиец. Също така били на мнение, че и моят живот може да е в опасност. Но не навлезе в подробности.

— Добре, аз ще го направя.

През следващия час Мат й разказа всичко, което знаеше за убийствата на баща си, сър Пиърс Хенли и Дидие Анжу. Двамата с Лиза довършиха първата гарафа с вино и тя поръча втора. Лиза слушаше внимателно разказа му, без да проявява много емоции.

Когато Мат най-после свърши, тя каза:

— Не съм сигурна, че става дума за същия човек.

— Как така? Разбира се, че е същият.

— Може да е бил същият при по-раншните нападения. Но не съм убедена, че същият човек уби Майлс.

— Какво те кара да мислиш така?

Лиза откъсна залък хляб и го натопи замислено във виното си.

— Дребни неща. Даренията за благотворителност например. Майлс не даваше и стотинка за благотворителност, а аз дори не съм започнала да мисля какво ще правя с наследството си. Но най-важното е, че всичко това говори за комплекса на Робин Худ, не мислиш ли? Вземаш от богатите и даваш на бедните?

Колкото и да е странно, на Мат не му бе хрумвало подобно нещо. Но сега, след като Лиза го каза, му се стори повече от очевидно.

— Вероятно е така.

— Аз не мога да ти кажа нищо за човека, който ме изнасили, но знам едно със сигурност: определено не беше Робин Худ.

При споменаването на думата „изнасилване“ над масата се възцари тежко мълчание, почти като плътен облак от срам. Мат откри, че му се искаше да познава тази жена по-добре, всъщност достатъчно добре, за да я вземе в прегръдките си и да я успокои, да я увери, че вината не е нейна. Но тъй като не можеше да постъпи така, просто промени темата.

— Разкажи ми за Майлс и брака ви.

Лиза се усмихна тъжно.

— Искаш да ти обясня дали съм се омъжила за по-стар с трийсет години от мен мъж по любов или заради парите му? Ти как мислиш?

Майлс се изчерви. Точно това имаше предвид, но не осъзнаваше, че е толкова прозрачен.

— Съжалявам. Не исках да те обидя.

— Няма проблем — махна с ръка Лиза. — Можем да сме честни един с друг. Не обичах Майлс. Това е вярно. Но го харесвах. Беше мил човек и се държеше с мен чудесно. Достигнах определен етап в живота си, който ме накара да ценя милото отношение. Извадих късмет, че Майлс ме избра за съпруга.

„Звучи толкова пасивно — помисли си Мат. — Избра ме. Сякаш става дума за уреден брак и тя не е имала думата.“

— Как се запознахте?

— На конференция в Шанхай преди година.

— Година? — изненада се Мат. — Не сте били заедно много дълго.

Лиза се заигра със салфетката си.

— Така е. Бяхме женени девет месеца. Всичко стана много бързо. Връзката ни. Майлс беше невероятно умен човек и страхотно мил с мен.