Домът на Хадес
- Автор: Риордан Рик
- Серия: The Heroes of Olympus #4
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Егмонт
- ISBN: 978-954-27-1062-2
- Переводчик: Александър Драганов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Домът на Хадес». Краткое содержание книги:
Задната стена пък бе огромна гаражна врата. До нея бе паркирана златисточервена открита колесница с една ос. Франк се бе състезавал с подобни в лагер „Юпитер“. Тази обаче си имаше и чифт гигантски криле.
Около лявото колело се бе увил петнист питон и хъркаше оглушително. Франк дори не знаеше, че питоните могат да хъркат. Надяваше се самият той да не го е правил предишната нощ.
— Остави приятелката си тук — нареди младежът с ризата.
Франк положи нежно Хейзъл върху леглото. Свали меча й, а след това се опита да я настани така, че да й е удобно. Тя обаче бе скована и вече нямаше съмнение, че има зеленикав тен.
— Какви бяха онези крави? — попита Франк. — Какво й направиха?
— Катоблепони — отвърна домакинът им, — в единствено число катоблепс. Означава гледащи надолу. Наричат ги така, защото…
— Защото гледат надолу! — Нико се плесна по челото. — Сега си спомних! Чел съм за тях!
— Чак сега ли се сети! — изгледа го кръвнишки Франк.
Нико увеси нос и заби очи в земята, досущ като катоблепс.
— Аз… уф. Когато бях малък, играех на едни глупави карти. „Митомеджик“. Катоблепсът беше една от единиците в нея.
— И аз си играех на „Митомеджик“ — премигна Франк, — но не съм виждал тази карта.
— Тя беше в разширения комплект „Африканус Екстрийм“
— О.
— Гийкове — отбеляза домакинът им.
— Извинете — промърмори Нико. — Така или иначе, катоблепоните имат отровни дъх и поглед. Но мислех, че живеят само в Африка!
— Оттам произлизат — сви рамене младежът, — но ги пренесоха по погрешка във Венеция преди няколко века. Чували ли сте за Свети Марк?
На Франк му идеше да се разкрещи от яд. Нямаше представа какво общо има това с Хейзъл, но прецени, че ако иска да види приятелката си излекувана, трябва да е любезен с домакина си.
— Светец? Значи не е част от гръцката митология.
— Не — засмя се младежът. — Свети Марк обаче е покровител на града. Починал в Египет преди много, много години. Когато Венеция станала световна сила… е, мощите на светците били голяма туристическа атракция през Средните векове. Венецианците решили да откраднат останките на Свети Марк и да ги отнесат в голямата църква „Сан Марко“. Отмъкнали тялото му в бъчва, пълна с мариновано свинско.
— Това е отвратително — отбеляза Франк.
— Да — съгласи се домакинът с усмивка. — Това, което исках да ви кажа обаче е, че такива неща имат последици. Без да искат, венецианците докарали и нещо друго от Египет. Катоблепоните. Те дошли на борда на кораба и се размножили като плъхове. Обожават вълшебните корени, които растат тук — блатните вонящи растения, виреещи по каналите. Те правят дъха им дори още по-отровен. Катоблепоните обикновено не обръщат внимание на смъртните, но героите са друго нещо. Особено ако им се изпречат на пътя.
— Ясно — разбра Франк. — Можеш ли да я излекуваш?
— Вероятно — сви рамене младежът.
— Вероятно? — повтори Франк. Едвам се сдържа да не удуши мъжа. Вместо това обаче постави ръка под носа на Хейзъл. Не долавяше дъха й.
— Нико, моля те да ми кажеш, че тя в момента си пести дъха така, както ти в онази делва.
Нико направи гримаса.
— Не знам дали умее това. Баща й е Плутон, а не Хадес, така че…
— Хадес! — излая домакинът им и направи крачка назад, след което погледна с неприязън към Нико. — Ето какво съм надушил. Деца на Подземното царство. Ако знаех това, никога нямаше да ви пусна в дома си!
— Хейзъл е добър човек! — изправи се Франк. — Ти обеща да й помогнеш!
— Нищо не съм обещавал!
— Това е сестра ми — изтегли меча си Нико. — Не зная кой си, но ако можеш да я излекуваш, ще го направиш. Иначе, кълна се в Стикс…
— Кълнеш се, дрън-дрън! — махна с ръка младежът и на мястото на Нико се появи засадено растение с височина от около метър и половина. То имаше зелени листа и няколко кочана царевица.
— Така ти се пада — размаха пръст към растението мъжът. — Децата на Хадес нямат никакво право да ми държат такъв тон! Трябва повечко да слушаш и по-малко да приказваш. Сега ще правиш това цяла вечност!
— Какво… как… — направи крачка назад Франк.
Младежът повдигна вежда. Франк издаде звук, който не подобаваше на син на бога на Войната. Бе изгубил ума си от тревога по Хейзъл и бе забравил напълно за това, което им бе казал Лио.