Без теб
- Автор: Бюси Мишел
- Год: 2016
- Язык: болгарский
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Без теб». Краткое содержание книги:
Десетте розови храста бяха подрязани до основата на клонките. Матилд си спомняше съветите на баба си: „Розовият храст никога не е подкастрен достатъчно. Трябва да се кастри ниско, все по-ниско. Необходимо е да се пребориш с желанието си да режеш по-високо, напротив, трябва да смъкнеш ножицата и да изрежеш още десет сантиметра. Винаги“.
Вилата в имението „Розре“ бе построена през 1857 година. Надписът все още личеше върху фасадата, над входа. Матилд знаеше, че розовите храсти са били засадени същата година и оттогава семейство Дьо Карвил ги поддържаха сами. Имаха десетки прислужници да чистят, готвят и поддържат всичко в кухнята, да мият прозорци и да почистват медните съдове, да косят тревата, да пазят имението. Но поколенията Дьо Карвил се занимаваха сами с поддържането на розовата градина. Матилд бе посветена в градинарството кажи-речи с прохождането си. Освен грижата за розовите храсти, тя сама бе създала зимната градина малко встрани от вилата.
Тя се наслади още веднъж на работата си и без да хвърли дори един поглед към съпруга си, тръгна към парника. Сети се за последните думи на Малвина. Така значи, бележникът на Гран-Дюк, завещанието му, описващо цялото разследване, бе сега в ръцете на Марк Витрал! Каква ирония на съдбата! Дали да не си послужи за пореден път с Малвина, за да го вземе?! Да продължи да я лъже, да поддържа илюзията ѝ? Никога не бе ѝ говорила за доказателствата, които получи от Гран-Дюк, защото това щеше да я убие!
Матилд влезе в парника и както всяка сутрин остана дълго, за да вдиша на воля невероятната смесица от миризми. Това бе нейното пристанище – убежище, което я даряваше със спокойствие. Изцяло нейно дело. Именно тук, в парника, тя се чувстваше най-близо до Бога, до неговото творение. Тук се молеше най-добре, по-добре, отколкото в която и да е църква.
Mалвина...
Ех, внучката ѝ бе побъркана! Уви, това бе самата истина. Виновен бе съпругът ѝ. Спомняше си за прекрасното малко шестгодишно момиченце, за смеха му по стълбите от дива череша, за хитрите му скривалища в градината. Как блестяха очите ѝ, когато заедно с нея разглеждаше хербариите! А сега, сега, какво можеше да направи за нея, освен да я лъже? Е, да, можеше да я затвори в психиатрична клиника... Единствено болестта на Малвина ѝ даваше сили все още да става от леглото, да се облича и да се храни. Лиз-Роз живееше и бе оцеляла въпреки присъдата на съдията преди осемнадесет години. И само тя, нейната по-голяма сестра, успяваше да я държи жива дори след всичките тези години. Съживяваше я с маузер в ръка...
Mатилд дьо Карвил се наведе над букет гладиоли от Кафър34, едно от последните есенни цветя. Всяка година успяваше да ги запази в парника чак до декември. Върху масата на Бъдни вечер винаги имаше букет от рози и гладиоли от Кафър и той бе нейната гордост. Розите бяха червени, а гладиолите – бели, съвършено чисти, без никакво петно. Maтилд старателно прецени нивото на водата. Гладиолите бяха жадни. Влагата бе любимото им лакомство, тайната на техния блясък и на тяхното дълголетие.
Мислите ѝ отново отскочиха към Малвина, оръдието на нейното отмъщение. Днес наистина някой трябваше да защити интересите на Дьо Карвил. И защо не Малвина, в края на краищата? През следващите дни, в близките часове, нещата щяха да се променят. Сега Лили бе прочела тетрадката и Малвина не бе единствената бомба със закъснител. Гран-Дюк ѝ бе поднесъл отровен подарък за рождения ѝ ден – филм за живота ѝ. Всички тайни на семейството бяха изложени в сто страници.
Тайните на две семейства. Двойна мъка. Колкото да се побърка и Лили. Да се побърка от гняв. Матилд дьо Карвил влезе по-навътре в парника. Червените септемврийски богородички губеха последните си цветове. От всяка бяха останали по няколко пурпурни лъчи, привързани към огнено сърце... Като че ли нерешителна влюбена девойка се бе вмъкнала в парника, за да откъсне едно по едно венчелистчетата на тези цветя.