Тайната на сътворението
- Автор: Нокс Том
- Язык: болгарский
- Переводчик: Христо Димитров
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Тайната на сътворението». Краткое содержание книги:
Кристин въведе Роб в прашния коридор на модерния блок. Асансьорът беше зает или може би не работеше, затова двамата изкачиха пеша стълбите до третия етаж. Апартаментът беше голям, просторен и светъл, без почти никакви мебели. Книгите бяха натрупани на купчини направо върху лакираното дюшеме, а едната стена беше от горе до долу в лавици с още стотици томове. В единия край на дневната имаше голямо метално бюро и кожен диван. В другия ъгъл стоеше плетен стол.
— Не обичам да се затрупвам с вещи. Къщата е просто място, което обитаваш.
— Това звучи като казано от Льо Корбюзие.
Кристин се усмихна и кимна. Роб също се усмихна. Апартаментът му харесваше. Приличаше много на самата Кристин — изчистен, елегантен и интелектуален. На стената имаше голяма и мистериозна фотография на някаква много странна кула. Беше построена от златистооранжеви тухли, наоколо имаше разпилени руини, а зад тях се ширеше пустиня.
Двамата седнаха един до друг на дивана, Кристин отново извади бележника и започна пак да прелиства изписаните с нечетлив почерк страници.
— И какво за тази дива пшеница? — прекъсна я Роб.
Кристин обаче не го слушаше, а беше вдигнала тефтера много близо до лицето си.
— Тази карта… — промърмори тя като че на себе си — и тези числа… и това тук… Ора Келер. Хм… може би…
Роб чакаше отговор, но такъв не последва. В стаята се усещаше ветрец, прозорците към улицата бяха отворени и гласовете отвън се долавяха. Роб стана, отиде до прозореца и погледна надолу.
Мустакатите типове все още се мотаеха навън, но сега стояха точно под блока на Кристин. Друг мъж с черно поларено горнище гледаше през витрината на сградата отсреща, беше шоурум на мотори „Хонда“. Роб се надвеси от прозореца и двамата мустакати вдигнаха глави. Гледаха го, без да кажат и дума. Човекът от другата страна на улицата също не откъсваше поглед от Роб. Трима души се бяха вторачили в него и той се зачуди дали това не вещае опасност, но в крайна сметка реши, че го гони параноя. Не можеше да ги следи цяла Шанлъурфа, тези хора отвън бяха… просто хора. Роб сметна, че всичко е съвпадение, дръпна се от прозореца и се огледа из стаята.
Може би някоя от многото книги по рафтовете щеше да се окаже от полза. Журналистът плъзна пръст по гръбчетата на томовете и се зачете в заглавията. „Сирийските епипалеолитни…“, „Съвременен електронен микроанализ…“, „Доколумбова антропофагия…“. Е, това определено не бяха бестселъри. Най-сетне намери нещо по-разбираемо — „Енциклопедия на археологията“. Измъкна я, отвори направо на индекса и откри каквото му беше нужно: „дива пшеница, стр. 97“.
Нощният ветрец облъхваше стаята, Кристин се беше задълбочила в четене на бележника и Роб прегледа набързо статията.
Оказа се, че дивата пшеница всъщност е вид трева, която според книгата расте натурално в югоизточната част на Анадола. На страницата имаше карта и на нея се виждаше, че това е областта точно около Шанлъурфа. Всъщност това растение не се срещаше почти никъде другаде. Роб продължи да чете.
Дивата пшеница, пишеше в енциклопедията, е вид тревисто растение, характерно за хълмистите области и предпланините. Като вид е с основно значение за първото земеделие и за прехода на хората от ловци събирачи към обработването на земята. Заедно с фарото най-вероятно е „първата одомашнена от човека култура“. А първите следи от одомашняване са също от източната част на Анадола, точно около Шанлъурфа.
Страницата го прехвърли към друга статия за произхода на земеделието. Ако се съди по дивата пшеница, този въпрос беше важен за разгадаването на мистерията около Гьобекли, затова Роб прегледа набързо и следващите редове. Одомашняване, прасета и пилета, кучета, добитък, пшеница… последният параграф прикова погледа му.
Голямата загадка на ранното земеделие се крие във въпроса „Защо?“, а не във въпроса „Как?“. Има ясни доказателства, че преходът към обработване на земята е създал огромни трудности на първите земеделци, особено ако сравним живота им с относително свободните и по-щедри дни на ловците събирачи. Откритите скелети сочат, че първите фермери са страдали от повече болести, отколкото прадедите си ловци, а животът им е бил по-кратък и по-труден. Одомашнените животни в началото също са били с по-слаба физика, отколкото дивите си предшественици…
Роб се сети за мъничкото стръкче пшеница и продължи да чете.
Съвременните антрополози смятат, че ловците събирачи са имали сравнително неангажиран начин на живот и са отделяли за прехраната си не повече от два-три часа на ден, докато земеделците е трябвало да работят почти през цялата светла част на деня, особено през пролетта и лятото. Огромната част от примитивното земеделие е убийствен и монотонен труд.