Внезапни завършеци

— Силна си — каза Уирън. — За жена.

— Сега ще ти покажа колко.

Тя се нахвърли върху него с яростни удари, но улучваше само въздуха, защото той се извиваше наляво и надясно, бърз като риба във вода, независимо от грамадната му фигура. Разнесе се плясване по месо, когато Джавра блокира ударите му с рамо, изръмжа през стиснатите си зъби, избегна удар в челото и улови ръката на Уирън. Мигновено падна на коляно и го вдигна над главата си, но той се извъртя умело — не по-зле от Шев, когато беше в онази пътуваща трупа — падна на рамо върху тревата, претърколи се и скочи на крака, без да спира да се усмихва.

— Всеки ден трябва да бъде нов урок — каза Уирън.

— Бърз си — рече Джавра. — За мъж.

— Сега ще ти покажа колко.

Той се озова до нея, престори се, че напада отгоре, гмурна се под вдигнатия ѝ крак, улови я за другия прасец и я повдигна без усилия, за да я просне на земята. Но Джавра вече беше хванала врата му в сгъвката на коляното си и го повлече надолу заедно с нея. Двамата паднаха на мръсната земя в плетеница от ръце и крака и се затъркаляха без капчица достойнство, като се гърчеха и хапеха, щипеха и удряха с колене, плюеха се и ръмжаха.

— Това е ад. — Шев изстена и се загледа в мъглата. — Това е… — Тя млъкна и сърцето ѝ падна в петите. — Хей, вие двамата — промърмори тя и бавно се изправи. — Вие двамата!

— Ние сме… — изръмжа Джавра и изрита Уирън в ребрата.

— Малко… — изръмжа Уирън и я удари с глава в устата.

— Заети! — изръмжа Джавра и двамата се претърколиха през една локва.

— Може пък да поискате да спрете — изръмжа Шев. От мъглата се бяха появили някакви фигури. Първо три. После пет. Сега мъжете бяха седем, един от тях яздеше кон. — Мисля, че май пристигнаха агентите на Бетод.

— По дяволите!

Уирън с усилие се освободи от Джавра, отиде бързо при меча си и зае доста внушителна поза, поставил едната си ръка върху дръжката му. Единственото, което разваляше общото впечатление, беше, че цялата горна част от тялото му беше омазана с кал. Шев преглътна и отново спусна камата в дланта си. Вече бе прекарала там много повече време, отколкото ѝ се нравеше.

Първият, който излезе изцяло от мъглата, беше нервно изглеждащ младеж, който едва ли имаше и петнайсет години; с леко треперещи ръце опъна тетивата на лъка си, а върхът на стрелата му сочеше към Уирън. След него се появиха няколко северняци с впечатляващи бради, стига да харесвате такива неща, а на Шев не ѝ харесваха, и бяха въоръжени още по-впечатляващо, стига да харесвате такива неща, а на Шев изобщо не ѝ харесваха.

— Добър вечер, Потоп — каза Уирън и избърса кръвта от разбитата си устна.

— Уирън — каза онзи, когото Шев сметна за водача им, и се облегна на копието си, сякаш бе изминал дълъг път.