Дребната старица, която наруши всички правила
- Автор: Ингелман-Сундберг Катарина
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 9786191504763
- Переводчик: Богдан Русев
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Дребната старица, която наруши всички правила». Краткое содержание книги:
Те се поздравиха с чашите си и дори изпълниха няколко танцови стъпки там, на терасата. Когато полицейските коли си заминаха, гледката им омръзна и те се върнаха в апартамента. Греблото и Умника искаха да слязат до басейна преди вечеря и докато мъжете плуваха, жените седнаха на дивана и се загледаха в панорамата на Стокхолм през огромния прозорец. Кристина се занимаваше с акварела на кралския дворец, който рисуваше, а Ана-Грета си почиваше, като решаваше едно судоку. Марта ги наблюдаваше и завиждаше на спокойствието им. Самата тя не успяваше да се отпусне, защото изведнъж се беше сетила още нещо: къде можеха да скрият картините, докато чакаха парите от откупа? Когато беше млада, беше в състояние да съставя много сложни планове и се гордееше със способността си да мисли за няколко неща едновременно. Но сега съвсем беше пропуснала тази съществена подробност.
Тя се изправи и отиде в спалнята. Картините бяха подпрени на леглото. Ако ги гледаше достатъчно дълго, може би щеше да измисли нещо? Но колкото повече стоеше там, толкова повече се притесняваше. Тя планира обира и настояваше останалите да й помогнат, така че отново тя носеше и отговорността за успешното му приключване. Но къде, за бога, можеха да скрият картините? Цял ден бяха гледали полицаите, които влизаха и излизаха от музея, и сигурно всеки момент щяха да пристигнат в хотела, за да търсят свидетели. Ами ако решат да претърсят апартаментите? Марта не беше съвсем сигурна дали имат право на това. В крайна сметка английските криминални романи си бяха измислени. И докато стоеше там, тя се сети и за още нещо. Персоналът на рецепцията беше проверил номера на кредитната им карта, когато се нанесоха. Значи от хотела знаеха не само кой беше отседнал в апартамента „Принцеса Лилиан“, но и с колко пари разполагаше в банковата си сметка. И ако сметката, в която превеждаха месечната пенсия, изведнъж набъбнеше с няколко милиона, това несъмнено щеше да привлече внимание. Марта тихо въздъхна. Да бъдеш престъпник, се оказа по-трудно, отколкото си беше представяла. Щеше да се наложи просто да обсъди този въпрос с другите.
– Някой знае ли коя банкова сметка да използваме за парите от откупа? – попита тя.
– А ти не знаеш ли? – попита в отговор Ана-Грета и изненадано вдигна поглед от своето судоку. – Нали ти организира всичко – и специално подчерта това?
Марта се опита да запази спокойствие.
– Когато се нанесохме в хотела, провериха номера на кредитната карта. Тогава къде от музея да преведат парите от откупа?
– Ще се наложи да го направим както в доброто старо време – каза Ана-Грета. – Куфар с пари.
– На първо място трябва да скрием картините – прекъсна ги Кристина, която вярваше, че човек винаги трябва да прави нещата едно по едно. – Под леглото е добро скривалище.
– Това е твърде рисковано – възрази Марта. – Ами ако решат да минат с прахосмукачката отдолу?
– В хотелите никога не чистят под леглата.
– Не и тук. В хотел „Гранд“ със сигурност чистят под леглата! – Марта се изправи и започна да кръстосва стаята. – Не, трябва да измислим нещо друго. Най-простите неща винаги се измислят най-трудно.
Това твърдение беше твърде абстрактно за Ана-Грета и тя поклати глава. Кристина дъвчеше четката си за рисуване.
– „Чуй молитвата на набожните устни“ – промърмори тя.
– Какво?
– Това беше цитат от Карл Йонас Лав Алмквист – обясни Кристина.
Марта въздъхна – приятелката й отново цитираше възлюбените си шведски класици. Тя обиколи апартамента за пореден път. Надникна в кухнята, бавно прекоси библиотеката, посети спалнята и накрая пак се озова в дневната. Не й беше хрумнала нито една добра идея. Марта дълго време стоя неподвижно, загледана в двореца и сградата на кметството, преди отново да се обърне към тях.
– Замисляте ли се за това колко сме различни? Ние принадлежим към една много рядко срещана категория крадци, които не се боят да не свършат в затвора; просто искаме малко да отложим този момент. Значи можем да поемаме по-големи рискове. Предлагам да скрием картините точно под носа на полицията. На място, където никога няма да се сетят да проверят и няма да започнат да го претърсват, преди да си получим парите от откупа.
– Знам едно такова място – в музея! – провикна се Ана-Грета.
– Говоря сериозно – каза Марта.
– Е, картините са тук, така че междувременно поне можем да се наслаждаваме на изкуството – каза Кристина и остави четката си.
Нейният акварел на двореца не беше завършен, но като цяло приличаше на онези картини, които човек може да си купи на разпродажба от някоя благотворителна организация. Тя въздъхна и прибра четката и боите си обратно в голямата си чанта.