Тайната на Ботичели
- Автор: Фиорато Марина
- Язык: болгарский
- Переводчик: Антоанета Дончева-Стаматова
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Тайната на Ботичели». Краткое содержание книги:
— Пиза, Неапол и Генуа ли? — погледна ме лордът, но този път без никаква похот, а по-скоро замислено. — Това са все велики морски градове държави!
— Именно. И ние смятаме, че трите Грации тук символизират не богините на алегорията, а тези три велики града!
Лорд Силвио се вторачи още веднъж в картината и промърмори:
— И коя от тях тогава е Пиза, ако смея да попитам?
Брат Гуидо посочи и поясни:
— Ето тук, точно над фигурата на централната Грация, събраните ръце на другите две описват с най-голяма точност нашата прочута наклонена кула!
— Е, просто интересно съвпадение, нищо повече — сви рамене лорд Силвио.
— Освен това, въпреки превръзката на очите си, Купидон е насочил стрелата си точно към нейната глава! Ето защо търсенето трябва да започне оттук!
— Търсене ли? — огледа сащисано лордът своя племенник.
— Точно така. Търсене на смисъла на картината. Три от тези фигури са градове. Но какво символизират останалите? Истината е, че съвсем случайно се сблъскахме с някаква тайна, чичо, и очевидно някой не желае да ни позволи да живеем, за да я разберем.
И точно тук настъпи нещо ужасно странно. Лорд Силвио избухна в гръмогласен, фалшив смях — толкова силен, че отекна в стените на кулата. Но само миг преди да даде воля на смеха си, бях зърнала в очите му една друга емоция.
Страх, първичен и неприкрит страх.
Изчакахме уталожването на пристъпа му и когато смехът утихна, той тупна дружески и двама ни по раменете, сякаш бяхме негови приятели по чашка.
— Глупости! — отсече, все така широко усмихнат. — Тук няма никаква тайна! Това са си просто трите танцуващи грации от старогръцката митология и нищо друго. Трябва да забравите тази работа и да се върнете към живота си. Мога да ви предложа едно по-добро разрешение на проблема, вместо да се щурате наляво-надясно, опитвайки се да се озовете в собственоръчно изработен от вас лабиринт. Защо просто не я върнете?
Брат Гуидо въздъхна отчаяно. Веднага схванах, че е много разочарован, че е очаквал да види в лицето на чичо си верен съюзник. Не беше очаквал някой с лека ръка да изтрие първия ни голям пробив в разгадаването на загадката. Накрая промърмори:
— Ако сега се върнем във Флоренция, онези, които ни търсят, веднага ще ни намерят. А дори и да не го сторят, съветът ще изправи на съд синьорина Ветра и тя вероятно ще изгуби носа си, ако не и ръцете си!
Преглътнах при тази мисъл. Дотолкова се бях вглъбила в мисълта за убийците, които ни преследват, че въобще не се бях сещала за дългата ръка на закона. Обаче брат Гуидо очевидно се бе сетил много отдавна и се бе постарал да ме опази. Майко Божия! Без носа си и без ръцете си, които даряват мъжете с толкова много удоволствия, никога не бих могла да се върна в занаята!
Лорд Силвио кимна и внезапно лицето му се озари от една идея.
— В това отношение мога да ви помогна, при това и на двама ви. Ако спечелим прошката и благоволението на един-единствен човек във Флоренция, никой никога няма да може дори да ви пипне с пръст! — Вторачи се в очите на племенника си и кимна. — Да, същият, Лоренцо Медичи. Великолепният! — Каза го така, сякаш произнасяше името на самия Господ Бог.
Хубаво. Но три са нещата, които знам за управника на нашия град държава Флоренция:
Примо: И той е бил наръган с нож по време на заговора на фамилията Паци, обаче успял да избяга, докато убийците разфасовали брат му Джулиано в катедралата.
Секондо: Той е банкер, следователно — по-богат и от Крез.
Терцо: Пише поезия на тоскански диалект, откъдето и близките му връзки с Анджело Полициано — поетът, който е негов голям приятел и за когото всички напоследък говорят.
От изражението на брат Гуидо стана ясно, че само аз бях подценила обхвата на връзките на неговия чичо.
— И ти се наемаш да… да се обърнеш към него в наша защита? — попита колебливо.
Лорд Силвио се замисли за момент, а после отсече:
— Всъщност мога да сторя нещо по-добро. Той е мой много близък приятел, така че още утре мога да ви отведа лично при него!
— Обратно във Флоренция? — провикнах се аз. Сърцето ми се изпълни едновременно с велика радост и велик страх.
— Не е необходимо да ходим чак там — усмихна се лордът. — Той си има дворец и тук, в Пиза — онзи огромен палат с червените и белите тухлички, който вероятно вече сте забелязали. Цяла една крайбрежна ивица — Лунгарно Медичо — е кръстена на него и неговото семейство. Вестоносците му вече съобщиха, че утре ще бъде в двореца си, в деня на нашия светец. Или по-точно казано — днес.