Червени морета под червени небета
- Автор: Линч Скот
- Серия: Джентълмените копелета #3
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Переводчик: Светлана Комогорова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Червени морета под червени небета». Краткое содержание книги:
Кулата на греха е най-изтънченият, най-прочутият и най-силно охраняваният дом за хазарт на света. Уставът за поведението в Кулата на греха е неписан, но строг като устава на религиозна секта. Съвсем просто и съвсем неоспоримо, ако те хванат да мамиш тук, това означава смърт. Предизвикателство, на което Локи Ламора не може да устои...
.... но перфектното престъпление на Локи ще трябва да почака.
Скот Линч изплита интригуваща и завладяваща история, приказка за безбрежни морета и за вероломни хитрости, за вярност и предателство, за дружба, изпитана в най-критични моменти. Напрегнато действие, изпълнено с вълнуващи обрати и коварни съзаклятия - романът на Линч е безспорен хит и възпламеняващо четиво за всички любители на приключенията и изкусната измама.
— Ти разполагаш ли с триста войници, шест-седем фургона и дружина майстори механици, за които нищо не си ми казал?
— Не, разполагам с теб, с мен, със съдържанието на кесиите ни, с тази карета и една колода карти. — Локи се опита да извърши някаква сложна манипулация с картите и те отново се разсипаха от ръката му и се пръснаха по отсрещната седалка. — Начукай ми отзад дръжката на брадва!
— Тогава, ако позволите, Господарю на ловките измами, оставам на мнение, че най-вероятно в Тал Верар има и друга мишена, за която бихме могли да помислим…
— Не съм убеден, че това ще е умен ход от наша страна. В Тал Верар няма тъпоумна аристокрация, с която да си играйкаме. Архонтът е военизиран тиранин и му е отпуснал края — измята законите, както си иска, и затова предпочитам да не го дърпам за набедрената препаска. Съветът на Приори се състои от търговци с неблагороден произход, а тях ще е адски трудно да ги измамиш. Има много поданици, подходящи за дребни игрички, но ако искаме голяма игра, Рекин е най-подходящ за целта. Той има онова, което ние искаме, и то ни чака да си го вземем.
— Да, но съкровищницата му…
— Чакай да ти обясня — рече Локи — как точно ще действаме с неговата съкровищница.
Локи говори няколко минути без прекъсване, докато събираше картите си, и очерта своя план до най-малки подробности. Веждите на Джийн се стрелнаха нагоре и се опитаха да скочат във въздуха над главата му.
— … това е положението. Е, Джийн, какво ще кажеш?
— Проклет да съм! Това може и да се получи! Ако…
— Ако?
— Сигурен ли си, че помниш как се работи с приспособленията за изкачване? Щото аз малко съм позабравил.
— Ще имаме доста време да се упражняваме, нали така?
— Надявам се. Хммм. И ще ни трябва дърводелец. Очевидно някой извън Тал Верар.
— Можем да се погрижим и за това, след като припечелим някоя пара.
Джийн въздъхна и всичката му шеговитост изтече от него като от пробит мях.
— Ами сигурно… в такъв случай ни остава само… проклятие.
— Какво?
— Аз, такова… ох, по дяволите. Пак ли ще ми се пречупиш? Мога ли да разчитам на теб?
— Дали можеш да разчиташ на мен? Джийн, що не… По дяволите, виж сам! С какво се занимавах аз? Упражнявах се, планирах… и се извинявах непрекъснато, да му се не види! Съжалявам, Джийн, много съжалявам. Във Вел Вирацо ми беше много тежко. Мъчно ми е за Кало, за Галдо, за Дървеницата.
— И на мен също, но…
— Знам. Оставих се мъката да ме надвие. Бях ужасен егоист и знам, че и теб те боли, както и мен. Наговорих глупости. Но мислех, че си ми простил… Погрешно ли съм разбрал? — Локи заговори по-твърдо. — Трябва ли сега да разбера, че прошката е нещо, което може да идва и да си отива като прилива?
— Виж, така не е честно. Просто…
— Просто какво? Джийн, друг като мен има ли? Аз ли съм единствената ти отговорност? Съмнявал ли съм се някога в твоите умения? Някога да съм се държал с теб като с малко дете? Не си ми майка, ебати, и със сигурност не си и Окови. Не можем да работим като партньори, ако непрекъснато ще ме съдиш така.
Двамата се гледаха — всеки се опитваше да докара израз на студено възмущение, но и на двамата не им се удаваше. В малката карета се възцари мрачно настроение. Джийн се намуси и се втренчи през прозореца, а Локи унило размесваше картите. Опита се отново да ги сцепи с една ръка и явно нито той, нито Джийн се изненадаха, когато на седалката до Джийн се посипа малка виелица от хартийки.
— Съжалявам — обади се Локи, когато картите му изпопадаха. — Пак казах нещо гадно. Богове, кога открихме колко е лесно да бъдем жестоки един към друг?
— Прав си — отвърна тихо Джийн. — Аз не съм Окови и безспорно не съм ти майка. Не трябваше да ти натяквам.
— Напротив, трябваше! Ти ме изкара от оня галеон, и пак ти ме изкара от Бел Вирацо. Ти беше прав. Държах се ужасно и те разбирам, ако все още… те нервирам. Толкова бях затънал в загубите си, че забравих за онова, което все още имам. Радвам се, че все още се тревожиш за мен достатъчно, че да ми сритваш задника, когато имам нужда.
— Аз, хм, виж… И аз ти се извинявам. Просто…
— По дяволите, не ме прекъсвай, когато съм изпаднал в добродетелно самоупрекване! Срам ме е, че се държах така в Бел Вирацо. Проявих незачитане към всичко, което сме преживели заедно. Обещавам да се поправя. Това успокоява ли те?
— Да. Да, успокоява ме. — Джийн започна да събира разпръснатите карти и на лицето му отново се появи сянката на усмивка. Локи се отпусна на седалката си и разтърка очи.