Рицарят тамплиер: Рицар на Храма
- Автор: Гийу Ян
- Серия: Рицарят тамплиер #2
- Год: 2009
- Язык: болгарский
- Год: Персей
- ISBN: 978-954-9420-71-5
- Переводчик: Гергана Панкова
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Рицарят тамплиер: Рицар на Храма». Краткое содержание книги:
Една жена в замръзналия Север.
Една война, която ги разделя.
Зад стените на манастира жужаха като в пчелен кошер слухове сред сестрите конверсае и девойките фамилиарес. Някои наивно си мислеха, че отново ще има война, че тя ще стигне до манастира и той ще бъде превърнат в крепост на враговете. Други смятаха, че това са просто епископи, които ще имат среща и са избрали неутрално място за нея. Майка Рикиса и монахините, които знаеха или би трябвало да знаят отговора, с нищо не показваха какво им е известно или не.
Във вестиариума, което беше станало по-официалното име на тъкачницата, където двете Сесилии и дъщерите от рода на Сверкерите сега прекарваха повече време, отколкото работният ден изискваше, скоро се породи мисълта, че някоя от тях щеше да бъде взета от тук и омъжена, мисъл, която носеше и надежда, и заплаха. Въпреки всичко, това изглеждаше по-вероятно от останалите слухове, тъй като щеше да има празненство. Девойките развълнувано си фантазираха сякаш вече изобщо не бяха врагове коя ли от тях щеше да бъде дадена за жена на някое похотливо старче от Скара — подигравателна закачка на двете Сесилии към дъщерите от рода на Сверкерите, на което пък последните отвръщаха с въпрос за похотливо старче от Линшьопинг, което е направило услуга на краля или се е заклело във вярност в замяна на това поне веднъж да легне на сламеника с девственица. Колкото повече девойките говореха за тази възможност, толкова повече се вълнуваха, защото не беше никак малко да получиш друг живот извън стените на манастира, но пък мисълта за някакво похотливо старче беше ужасяваща, независимо дали то щеше да бъде от Скара или от Линшьопинг. Събитието, което представляваше едновременно и освобождение, и наказание, можеше спокойно да привлече човек както на страната на червените от рода на Сверкерите, така и на страната на сините. Като на шега всички момичета бяха направили тънък вълнен завършек на десния си ръкав — червен за дъщерите от рода на Сверкерите и син за двете Сесилии.
Ако един заслужил мъж от страната на победителите щеше да си взима съпруга, нямаше ли да избере някоя от двете Сесилии? Или пък някой от страната на победените? Щеше ли някой от победителите да си избере девойка от рода на Сверкерите, за да скрепи мира? Или всеки щеше да се придържа към близките и приятелите на собствения си род? Всичко беше възможно.
Когато стана дума за това, сякаш ледена ръка сграбчи сърцето на Сесилия Роса. Стана й трудно да диша, изби я студена пот и й се наложи да се махне от там. Тя излезе на хладния въздух под колонадата и спазъм стегна гърдите й. Ако бяха решили да я оженят, какво можеше да направи тя? Беше се заклела във вярност към своя възлюбен Арн и той беше направил същото към нея. Но какво означаваха такива клетви за мъже, които просто искаха да се разплатят след война? Какво значение имаше нейната воля или нейната любов? Та това бяха думи без никаква тежест пред мъжете, имащи власт.
Сесилия Роса се утешаваше с това, че тя всъщност беше осъдена на много години изкупление на греха си и това беше решение на Светата римска църква, което никакви Фолкунги, членове на рода на Ерик или други току-що победили или загубили хора не можеха да променят.
Тя веднага се успокои, но и си помисли колко странно беше, че дългото й наказание можеше да се превърне в утеха. При всички случаи нямаше да я дадат за съпруга на никого.
— Вечно ще те обичам, Арн, нека светата Божия майка винаги да те закриля, където и да се намираш в Свещената земя, каквито и нечестиви врагове да срещнеш — прошепна тя.
Веднага след това тя произнесе три пъти, "Аве Мария" и се обърна със собствена молитва към Божията майка с молба да й прости, че е допуснала да бъде завладяна от земната си любов, и да я увери, че любовта й към нея, Божията майка, е по-силна от всичко друго. Когато свърши, Сесилия Роса се върна при другите и всичко беше както обикновено.
След закуската и благодарствената молитва на следващия ден, когато всъщност беше време за почивка, в "Божия дом" настъпи голямо безпокойство. Дойде вестител и потропа силно по портата, сестрите хукнаха напред-назад, майка Рикиса излезе от църквата, кършейки ръце от неспокойство, и всички жени бяха призовани да присъстват на процесията. След малко те излязоха бавно навън съобразно правилата, през голямата порта под изображението на Адам и Ева и пеейки, обиколиха три пъти стените на манастира, преди да застанат пред югоизточната част на "Божия дом" и да се подредят в групи с майка Рикиса начело, монахините зад нея и послушничките най-накрая. Странно беше, че девойките фамилиарес щяха да стоят наравно с монахините в отделна група.