Вестителят на бурята
- Автор: Форд Ричард
- Серия: Стийлхейвън #1
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Переводчик: Боряна Даракчиева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Вестителят на бурята». Краткое содержание книги:
— Там е. Питай за Крупс.
Раг усети как гърлото ѝ се свива. Дори в Доковете беше чувала за това място. Черния елен беше една от кръчмите, които трябва да избягваш. Дори Зелените куртки я заобикаляха отдалече. Тя никога не беше стъпвала тук. Ако се опиташе да задигне кесия в Черния елен, вероятно нямаше да живее дълго… или най-малкото щеше да се лиши от някой пръст.
Но вече нямаше път назад.
— Благодаря, Фендер. Предполагам, че ще те видя по-късно.
— Само си пази гърба, Раг.
Когато се обърна да му кимне, той беше изчезнал.
Остана сама. Тя и кръчмата, пълна с отрепки и главорези. И имаше шанс да влезе в Гилдията. Да живее по-добре.
Е, не можеше да стане по-зле, нали?
Вратата на Черния елен почти висеше на пантите си, дървото бе прогнило, черната боя се лющеше. Раг я бутна навътре и пристъпи в сумрака, като очакваше всички да оставят халбите и да погледнат към нея с мрачни, гневни очи. Но никой не ѝ обърна внимание.
Чуваше се жуженето на спотаени разговори, а димът от лулите висеше във въздуха, подобно на дъха на древен огнедишащ дракон. Раг се огледа, като опитваше да не улавя ничий поглед и съзнаваше, че не може за дълго да стои така и да се пули.
Най-добре беше да иде до бара, и то решително — без да привлича внимание, невидима. Тръгна със сведена глава и нащрек. Точно сега не биваше да сваля гарда.
Вървеше храбро по проскърцващите дъски, покрай сгърбени мъже, които играеха на карти, докато някой не я сграбчи за ухото.
Тя подскочи и изписка. Някаква проклета маймуна, едно от онези чуждоземни космати същества, седеше на рамото на един от приведените мъже. Той самият не обърна внимание на писъка ѝ, само се изсмя флегматично.
Добре, Раг. Представи се като пълна глупачка. Чудесно първо впечатление.
Тя стигна до тезгяха, захвърлила преструвките. Кръчмарят беше плешив и с огромен мазен мустак. Прокарваше мръсен парцал по ръба на голяма чаша. Подхилваше се, вероятно на глупавото ѝ писукане преди малко.
Раг очакваше да я попита какво иска, но той просто си стоеше и се хилеше като идиот. Тя реши, че е добре да заговори.
— Търся Крупс — опита да звучи твърдо и безстрастно, но прозвуча както обикновено.
Без да сваля очи от нея, кръчмарят кимна към един ъгъл. Раг се обърна и забеляза мъж, който я гледаше от сенките. На оскъдната светлина от мръсния прозорец се виждаше, че с него има още двама.
Решена да не показва сдържаност, за да не я възприемат за страх, Раг тръгна с вирната брадичка право към тях.
— Ти ли си Крупс? — рече тя, като отново опита да говори твърдо и се провали.
— Всъщност да — отвърна той с изненадващо топла усмивка. — Ти сигурно си Раг. Седни.
Един от мъжете придърпа с крак дървен стол изпод масата. Раг го погледна, но се обърна и взе друг стол. Мъжете не реагираха на дързостта ѝ. Вероятно чуваха как сърцето ѝ пърха като флаг във ветровит ден.
Огледа лицата им. Трябваше да признае, че Крупс не изглежда зле. Всъщност, като се замисли, той съвсем не подхождаше на място като Черния елен. Беше хубав, вероятно в началото на двадесетте, с гъста тъмна коса и приличаше повече на конте от Квартала на короната, отколкото на престъпник от подземния свят. Все пак Раг знаеше, че не бива да позволява усмивката му да свали гарда ѝ. При другите двама нямаше такава опасност. Крупс може и да изглеждаше не на място тук, но те пасваха съвсем добре.
Този, който беше дръпнал стола с крак, беше плешив и едър, а малкото коса бе полепнала на мазни кичури над ушите му. Дъвчеше нещо, но Раг не искаше да знае какво.
В ъгъла, сякаш слял се с мрака, седеше последният от триото. Беше тънък като тояга, с хлътнали бузи под пронизващите очи. Тъмната му коса беше прибрана на възел на тила, а тялото му беше покрито с татуировки. Широкото палто не успяваше да прикрие мършавостта му.
— Това е Бърни — каза Крупс и посочи по-едрия, който ѝ смигна. — А този е Стераджлио. — Кльощавият в ъгъла само се смръщи. — Чухме, че те бива с кесиите, малка Раг — продължи Крупс.
Тя сви рамене уж нехайно. Вероятно така само издаде страха си.
— Защото имаме една работа и може да ни потрябва човек с твоите умения. Гъвкав и подвижен човек.
Тя отново не отговори, още се опитваше да прецени в какво се забърква.
— Няма да стане — внезапно се обади Стераджлио от ъгъла. Гласът му беше тънък и писклив, но все пак изпълни Раг с ужас. — Виж я, тя е още дете. Това, че може да реже кесии, не значи, че умее да прониква в къщи.