Вестителят на бурята

Крупс го изгледа красноречиво — млъквай — и той схвана намека.

— Както приятелят ми спомена току-що, няма просто да откраднеш нечии монети. Но имам чувството, че вече си прониквала в къща.

Не, не беше.

— Разбира се, как иначе — отвърна Раг с увереност, която изненада дори нея.

Крупс се усмихна.

— Чудесно. Значи имаме работа точно като за теб. Ще делим на четири, ако се включиш, Раг.

Равна делба, звучеше адски добре, но тя не беше дошла само заради парите.

— Ами Гилдията? — попита. — Това ще ме вкара ли в Гилдията?

Усмивката на Крупс стана още по-широка.

— Ами нали затова си тук? Да влезеш в Гилдията. Свърши добре работата и си вътре. Сама ще си напишеш билета, Раг — единственият път е нагоре.

Тя внезапно се почувства добре, сигурна. Тези мъже се нуждаеха от нея, и то толкова много, че бяха готови да ѝ дадат това, което иска. Оказа се много по-лесно, отколкото очакваше.

— Е, каква е работата? В чия къща трябва да проникна? — попита тя, вече по-уверено.

— Ти трябва само да влезеш и да ни отвориш вратата. След това поемаме ние.

Да отвори врата? За да могат те да влязат в нечия къща? Огледа мъжете около масата, все пак не беше сигурна, че е добра идея. Ако тя някога се сдобиеше с къща, със сигурност нямаше да иска хора като Стераджлио и Бърни да се промъкнат в нея посред нощ.

— Да се разберем още сега, няма да участвам в убийство или нещо такова.

Крупс се засмя, последван от Бърни, но Раг забеляза, че Стераджлио дори не се усмихна.

— О, Раг. Ние не се занимаваме с убийства — ние сме в бизнеса с „отнемане на чужда собственост“. Нима ти приличаме на убийци? Приличам ли на човек, който ще се промъкне в нечий дом посред нощ, за да реже гърла? — Честно казано, Раг не беше сигурна. — Къщата, в която ще проникнем… извинявай, в която ти ще проникнеш, е собственост на богат търговец — на алчен шибан търговец, — но той дори няма да си е у дома. Така че празна къща — лесна плячка. Звучи добре, нали?