Кралство на пепелта
- Автор: Маас Сара Дж.
- Серия: Стъкленият трон #7
- Год: 2019
- Язык: болгарский
- Год: Егмонт
- ISBN: 9789542722755
- Переводчик: Цветелина Тенекеджиева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Кралство на пепелта». Краткое содержание книги:
Живяла някога в земя отдавна изпепелена една принцеса млада, готова за кралството си да умре...
Елин се е заклела да спаси народа си – но това ще ? струва скъпо. Заключена в железен ковчег от кралицата на елфите, тя трябва да впрегне цялата си воля, за да понесе месеците мъчения. Елин осъзнава, че ако Майев я пречупи, всички, които обича, ще бъдат обречени. Но решимостта ? започва да я напуска с всеки изминал ден…
Последната битка е започнала…
Нишките на съдбата се преплитат за сетен път в битката за спасението на Ерилея. Някои връзки ще се заздравят, докато други ще бъдат прекъснати. Врагове и приятели застават рамо до рамо във финалната битка за съдбата на един континент и обещанието за един по-добър свят.
- За да разчисти пътя на другите - пророни Ирен през стиснати устни. - За да сее още страх.
Каол въздъхна.
- В Терасен. Ераван иска да покаже на Терасен какво се задава, че не бърза за никъде и може да праща унищожителните си войски по произволни парчета земя.
- Аниел има ли армия? - поинтересува се Сартак с нетрепващ тъмен поглед.
Каол се изправи и сви ръка в юмрук, сякаш така можеше да удържи ужаса, разстилащ се в стомаха му. Налагаше се да побързат.
- Не и такава, способна да се справи с десет хиляди войници. Крепостта може и да устои на обсадата, но само известно време, пък и няма да побере всички жители на града.
Единствено приближените на баща му.
Спусна се мълчание и Каол знаеше, че всички чакат той да проговори, да зададе въпроса. Презираше всяка дума, която излизаше от устата му.
- Струва ли си да вдигнем войската и да се притечем на помощ на Аниел?
Защото беше прекалено рисковано да плават по Ейвъри, на чието устие се намираше Рифтхолд. Трябваше да намерят място, където да акостират, и да продължат по суша. През равнините, река Акантус, Оуквалд и чак до подножието на Белия зъб. Дни езда - а само боговете знаеха колко време щеше да отнеме на цяла пешеходна армия.
- Възможно е Аниел да го няма вече, докато стигнем дотам - каза Хасар с повече състрадание, отколкото обикновено си правеше труда да влага. Достатъчно, че Каол да възпре молбата си да тръгнат веднага. - Ако южната половина на Адарлан е неспасяема, може да акостираме край Меах. - Тя посочи града в северната част на кралството. - Да се придвижваме в близост до границата и да ги пресрещнем.
- Или да се отправим директно към Терасен и да стигнем по Флорин до прага на Оринт - предложи умислено Сартак.
- Не знаем какво ще ни чака и на двете места - обади се тихо Несрин и спокойният ѝ глас изпълни помещението. В някои отношения беше съвсем различна жена от онази, която бе тръгнала с него към Южния континент. - Меах може да е превзет, а и Терасен може да е под обсада. Ще загубим ценни дни, ако пратим разузнавачи на север. Ако изобщо се върнат.
Каол вдиша дълбоко, мъчейки се да укроти сърцето си. Нямаше никаква представа къде се намира Дориан, дали е заминал с Елин към Терасен. Войниците, които Несрин и Сартак бяха разпитвали, също не знаеха. Какво ли бе решил приятелят му? Почти чуваше как Дориан го скастря, задето изобщо се двоумеше, как му заповядва да спре да се чуди накъде би тръгнал и да потегля към Аниел.
- Аниел е близо до Ферианската падина - каза Хасар, - която също е в ръцете на Морат и служи за аванпост на Железни зъби и уивърните им. Отведем ли силите си толкова навътре в континента, може не само да се сблъскаме с вражеската армия, настъпваща към Аниел, но и цял отряд вещици да ни атакуват в гръб. - Тя срещна погледа на Каол с лице, непоклатимо като думите ѝ. - Можем ли да очакваме някаква изгода от спасяването на града?
- Това е неговият дом - каза Ирен с приглушен, но не и колеблив глас. Не свеждаше брадичка дори в присъствието на благородници. - Според мен не се нуждаем от друго доказателство, за да го защитим.
Каол стисна ръката ѝ в знак на безмълвна благодарност. Дориан би казал същото.
Сартак наново прегледа картата.
- Ейвъри се разделя в близост до Аниел - промълви, плъзвайки пръст по реката. - Единият ръкав се отклонява на юг към Сребърното езеро и Аниел, а другият - на север, покрай Ферианската падина и планината Рун и стига почти до границата на Терасен.
- И сама мога да разчитам карти, братко - изръмжа му Хасар.
Сартак не я удостои с внимание, а вдигна очи към Каол. Нова искра озаряваше кротките им дълбини.
- Можем да стигнем до Аниел, без да доближаваме Ейвъри. По суша. А когато обезопасим града, тръгваме на север покрай реката.
Несрин се отблъсна от стената и застана до принца.
- През Ферианската падина? Така ще се натъкнем на вещиците.
Сартак ѝ се усмихна половинчато.
- Тогава е добре, че си имаме руки.
Хасар се приведе над картата.
- Ако си проправим път през Ферианската падина, има шанс да стигнем чак до Терасен по суша. - Тя поклати глава. - Но тогава пък... какво ще правим с армадата?
- Тя ще изчака флотата на Кашин - каза Сартак. - Взимаме пехотинците, дарганската кавалерия и руките, а те остават да чакат другата част от армията, за да я изпратят насам.
Надежда стопли гърдите на Каол.
- Добре, но да не забравяме, че сме на една седмица път зад вражеската армия - напомни им Несрин.
Наистина - нямаше начин да ги настигнат навреме. А подобно забавяне можеше да коства безброй животи.
- Трябва да предупредим Аниел - каза Каол. - Да им осигурим време за подготовка.