Кралство на пепелта
- Автор: Маас Сара Дж.
- Серия: Стъкленият трон #7
- Год: 2019
- Язык: болгарский
- Год: Егмонт
- ISBN: 9789542722755
- Переводчик: Цветелина Тенекеджиева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Кралство на пепелта». Краткое содержание книги:
Живяла някога в земя отдавна изпепелена една принцеса млада, готова за кралството си да умре...
Елин се е заклела да спаси народа си – но това ще ? струва скъпо. Заключена в железен ковчег от кралицата на елфите, тя трябва да впрегне цялата си воля, за да понесе месеците мъчения. Елин осъзнава, че ако Майев я пречупи, всички, които обича, ще бъдат обречени. Но решимостта ? започва да я напуска с всеки изминал ден…
Последната битка е започнала…
Нишките на съдбата се преплитат за сетен път в битката за спасението на Ерилея. Някои връзки ще се заздравят, докато други ще бъдат прекъснати. Врагове и приятели застават рамо до рамо във финалната битка за съдбата на един континент и обещанието за един по-добър свят.
- И бездруго имаме достатъчно врагове - продължи Лизандра. - Но ако държиш да ме превърнеш в един от своите, добре. Не съжалявам за постъпката си и никога няма да съжалявам.
- Хубаво.
Друго не му хрумна да каже.
Тя впи проницателен поглед в него. Сякаш претегляше мъжа, криещ се зад бронята.
- Беше истинско, Едион - заяви накрая. - Всичко. Не ме е грижа дали ми вярваш. Но за мен беше истинско.
Нямаше сили да я слуша.
- Имам среща - излъга той и я заобиколи. - Пропълзи някъде другаде.
В очите ѝ просветна болка, но тя бързо я скри. Съвестта веднага го жегна.
Въпреки това се насочи към палатката на Килиан. Лизандра не го последва.
***
Чувстваше се като кръгла глупачка.
Кръгла глупачка, задето изобщо си беше отворила устата и сега нещо рухваше лека-полека в гърдите ѝ.
Останала ѝ беше достатъчно гордост, за да не му се моли. Да не се чуди дали влиза в палатката на Килиан за среща, или за да си напомни за щедростта на живота след толкова много убийства днес. Да не дава воля на паренето в дъното на очите си.
Вместо това се отправи към удобната палатка, която Сол от Сурия ѝ беше осигурил до своята. Мил, остроумен мъж, който не проявяваше никакъв интерес към жени. Рави, по-малкият брат, я оглеждаше като всички други мъже. Все пак спазваше почтително разстояние и говореше с нея, а не с гърдите ѝ, ето защо харесваше и него. Нямаше против да спи в тяхната част на лагера.
Дори го възприемаше като чест. Някога влизаше в леглата на лордовете и изпълняваше всяко тяхно желание с усмивка, а сега се биеше рамо до рамо с тях. И самата тя имаше благородническа титла, призната от лордовете на Сурия и Алсбрук, макар и Дароу да плюеше на нея.
Мисълта вероятно би я изпълнила с радост, ако битката не я бе изцедила толкова, че пътят до палатката ѝ се струваше безкраен. Ако принцът генерал не беше сломил така духа ѝ.
Всяка стъпка изискваше нечовешки усилия, а калта засмукваше ботушите ѝ.
Свърна по някаква пътека между палатките. Тук вече не се развяваха смарагдовозелените знамена с бял елен на Гибелния легион, а тюркоазените с две сребристи риби на Сурия. До нейната палатка, до леглото ѝ имаше едва петнайсетина метра. Войниците знаеха коя е, какво представлява. Никой от тях, посмееше ли да задържи очи върху нея, не ѝ подвикваше, както правеха мъжете от Рифтхолд.
Лизандра се довлече до палатката си и с уморена въздишка мина през крилата на входа ѝ, устремявайки се директно към леглото.
Студен, празен сън я надви още преди да смогне да събуе ботушите си.
11
- Сигурни ли сте? - попита Каол с разтуптяно сърце и опря ръка на бюрото в общата им каюта с Ирен, посочвайки с другата си ръка картата, която Несрин и Сартак бяха разтворили пред тях.
- Войниците, които разпитахме, бяха тръгнали към сборния пункт - обясни Сартак от отсрещната страна на бюрото, още облечен в рукинските си кожени дрехи за летене. - Бяха толкова изостанали от другите, че им бяха необходими насоки.
Каол потри челюст.
- Разбрахте ли приблизителната бройка на армията?
- Десет хиляди - отговори Несрин, облегната на близката стена. - Но няма следа от легиони на Железни зъби. Само пехотинци и около хиляда кавалеристи.
- Поне доколкото сте видели от въздуха - обади се принцеса Хасар, усуквайки крайчеца на дългата си тъмна плитка. - Кой знае какво се укрива сред редиците им...
Колко валгски демони - беше онова, което не доизказа принцесата. От всички деца на хагана Хасар бе приела най-лично обсебването на принцеса Дува и убийството на сестра им Тумелун. Присъединила се бе към армадата им, за да отмъсти и за двете си сестри, както и за да стори всичко по силите си подобни трагедии да не се разиграват повече. Ако тази война не беше толкова отчаяна, Каол бе склонен да плати солидна сума, за да види как Хасар разкъсва валгски кожи.
- Войниците не разкриха такава информация - призна Сартак. - Само дестинацията си.
Ирен преплете пръсти с тези на Каол и ги стисна. Не съзнаваше колко студена и разтреперана е ръката му, докато топлината на съпругата му не се просмука в нея.
Защото целта на вражеската армия, стичаща се на север... Аниел.
- Баща ти не се е преклонил пред Морат - продължи вглъбено Хасар, отмятайки дебелата си плитка през рамото на бродирания си небесносин жакет. - Явно това не се е понравило на Ераван, щом изпраща такава армия да го стъпче.
Каол преглътна сухо.
- Но Ераван вече опустоши Рифтхолд. - Той посочи столицата на океанския бряг и провлачи пръст по Ейвъри към вътрешността на континента. - Завладял е повечето земи по течението на реката. Защо не изпрати вещиците? Защо не тръгне с кораби по Ейвъри? Защо му е да придвижва цяла армия чак до брега, а сетне обратно?