Плашилото и армията на крадците
- Автор: Рейли Мэтью
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венцислав Божилов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Плашилото и армията на крадците». Краткое содержание книги:
БАЗАТА
На свръхсекретен обект, известен като остров Дракон, забравена реликва от Студената война крие оръжие с ужасяваща мощ, което току-що е било събудено отново…
АРМИЯ УБИЙЦИ
Остров Дракон е овладян от брутална терористична организация, наричаща себе си Армията на крадците. Съдбата на планетата виси на косъм, а наблизо няма щурмови екип, който да стигне навреме и да не допусне задействането на оръжието.
ЕДИН МАЛЪК ЕКИП
Единствената надежда за света е изпитателен екип сред ледовете на Арктика, воден от капитан от Морската пехота на име Скофийлд, с позивна ПЛАШИЛОТО. Те не са щурмова група, а само шепа морски пехотинци и цивилни. Нямат необходимите средства за атакуване на укрепен остров, попаднал в ръцете на свирепа армия. Но Плашилото въпреки това ще ги поведе, защото някой трябва да го направи.
Поредната побъркана мечка.
По време на хаоса се беше изкатерила по гредите и сега бе скочила право на пътя им. Звярът нададе рев, а в следващия момент главата му се пръсна като спукана футболна топка. Скофийлд и Хлапето се обърнаха и видяха Баба — държеше „Магнум“ калибър 44 в изпънатата си ръка.
Обезглавената мечка полетя от моста и тупна на дъното на ямата, от врата й шуртеше кръв.
— Мътните да ме вземат… — изпъшка Хлапето.
— По дяволите, добър си! — одобри Майка изстрела на брадатия французин.
— Oui — отвърна Баба.
Скофийлд бързо прецени положението.
Вероник Шампион се изкачваше по стълбата под него.
Марио и тримата цивилни — Чад, Ема и Зак с Бърти — както и Иванов и Дюбоа, третият френски агент, бяха на сигурно място при отсрещната врата, скрити зад някакви сандъци и варели.
От другата страна на широкото осмоъгълно пространство, при изхода към дока, видя осем нападатели в групи по четирима, които хладнокръвно се готвеха за атака. В краката им, залегнали малко оттатък прага, имаше други двама зад картечници на двуноги.
„Тези типове не са обикновени мутри — помисли Скофийлд. — Обучени са. И са замислили не…“
Изведнъж двама тъмнокожи мъже, стрелящи с калашници от бедро, се появиха зад другите осем и се втурнаха като полудели от дока, като стреляха във всички посоки.
От позицията си Скофийлд видя, че имат безумните пожълтели очи с кървави жилки, характерни за пристрастените към ганджа. Но тези двама африканци бяха напълно побъркани — дрехите им бяха разкъсани и имаха множество татуировки по вратовете; косата им бе наполовина обръсната, а лицата им бяха буквално скрити от пиърсинг — халки на веждите, халки на носовете, нитове по устните. Крещяха някакъв пронизителен боен вик и тичаха като обезумели, като се мятаха наляво-надясно.
Скофийлд се облещи.
Това бе самоубийствена атака, предназначена да премахне колкото се може повече от хората му, преди двамата берсерки да получат неизбежните си куршуми. Атаката им бе пълна противоположност на хладнокръвната пресметливост, която бе видял досега. Беше също и дезорганизираща тактика, целяща всяването на шок и объркване — и в момента наистина бе постигнала целта си.
Двамата берсерки обсипаха цялата лаборатория с автоматичен огън, докато тичаха към моста, като се снишаваха, мятаха се настрани и крещяха.
Когато се озоваха на моста, Скофийлд вдигна пистолета си и застреля първия в гърдите, но той продължи да се приближава, като все така крещеше и стреляше. Нужни бяха още четири изстрела, за да отлети назад и да падне от моста, а автоматът му продължаваше да плюе куршуми. Майка също изгуби пет патрона, за да свали другия.
— Мамка ви, побъркани копелета… — изпъшка тя.
— Приберете първия мост! — извика Скофийлд.
Баба намери нужния бутон на конзолата и го натисна.
Първият мост започна да се прибира към външната стена на ямата и между позицията на Скофийлд на централната платформа и изхода към дока започна да се отваря петнайсетметрова пропаст.
— Майко! Взимай Хлапето и френското си приятелче и се пръждосвай! — Скофийлд погледна надолу. Вероник Шампион почти беше изкачила стълбата. — Ще ви прикривам, после вие прикривайте нас, докато минем с госпожица Шампион!
Изправи се и откри съсипващ огън, който накара нападателите да потърсят прикритие, докато Майка, Хлапето и Баба се втурнаха по втория мост, като продължаваха да стрелят, докато не стигнаха при останалите.
Шампион се изкачи от шахтата и се озова до Скофийлд на централната платформа.
— Майко! Готова ли си да върнеш услугата? — извика той.
— Нямаш грижи, шефе — отвърна гласът на Майка в слушалката му.
— Добре, да вървим… — каза Скофийлд на Шампион и се втурна по моста.
В същия миг три неща се случиха едновременно:
Първо, вражеските картечари отново откриха огън и трасиращите куршуми рикошираха от втория мост, като хвърляха искри около краката на Скофийлд.
Второ, куршумите профучаха във въздуха между Скофийлд и Шампион, като ги разделиха и принудиха Вероник да се хвърли обратно към платформата.
И трето, вторият мост започна да се прибира в отсрещната стена на ямата, докато Скофийлд тичаше по него — сегментите му се прибираха един в друг на сантиметри зад кубинките му. Някой от противниците беше открил контролен панел при дока и го беше задействал, с което изолира централната платформа и остави Шампион в капан на нея.