Maskata na zloto [calibre 2.47.0]

— Имала ли е приятел?

— Госпожа Хил отговаря отрицателно, господин Хил смята, че е имала. Вероятно е искал да се намърда в гащите ѝ и понеже му е отказала, обвинява неидентифициран приятел.

— Това само твоето разбиране ли е на човешката при­рода, или имаш някакви доказателства, които да го подкре­пят?

— Хей, шефе, съпругата е на двайсет и пет години, съп­ругът - на трийсет и осем. Естествено е да му се прииска да пробва младото момиче, нали?

— Не всички мъже са такива - отвърна Тий.

— О, нима? - захили се самодоволно Макнийл. - Веро­ятно познаваме различни мъже, шефе.

— Колко временни домашни прислужнички са изчезна­ли през последните десетина години? Седем? Осем?

— Е, не чак толкова много. Три или четири. Но всички те са много безотговорни създания. По дяволите, млади са, търсят приключения - в противен случай едва ли биха дошли тук, на хиляди километри са от домовете си, а от тях се очак­ва по цели дни да бършат сополивите носове на разни скучни хлапета - защо да не захлопнат вратата зад себе си някой прек­расен ден? Америка е голяма страна, тук лесно се изчезва.

— Продължавай да работиш по случая с Инге Шраг.

Макнийл сви рамене.

— Както кажеш, шефе.

— И ми докладвай за извършеното.

— Разбира се.

— Искаш ли още нещо, Макнийл?

— Не, ако ти не искаш.

— В такъв случай измести колата си, за да изляза оттук и да се върна на работа.

Макнийл отмести на заден ход колата си, после я изтег­ли успоредно на колата на Тий и мушна глава през прозоре­ца.

— О, още нещо, шефе. Не си забравяй одеялото. - Смък­на очилата си и се усмихна многозначително на Тий. - Пусна го под дърветата, преди да пресечеш пътя.

Тий прибра одеялото, върна го в багажника, разтвори картата на Кламдън и проследи внимателно всички възмож­ни пътища от дома на Макнийл до дирекцията на полицията. Нито един от тях не минаваше край резервоара. Тий можа да се сети за няколко възможни причини, които биха могли да обяснят защо Макнийл изведнъж се бе озовал тук. Първо, знае за връзката на шефа с госпожа Лий и държи Тий да е наяс­но за добрата му информираност. Второ, Макнийл попада на колата му случайно, защото наистина е отивал на работа, но не от къщи - явно е прекарал нощта другаде. Трето, Макнийл е дошъл, за да огледа сам разсадника. Но каквото и да е нака­рало Макнийл да се върне на сцената на престъплението, сигурно беше, че не е служебно задължение, нито проява на прилежност. Тий се потопи в този поток от мисли, докато върте­ше волана към дирекцията на полицията. Проблемът с госпо­жа Лий беше оставен настрани за обмисляне в някой по-късен момент.